Неделя е. Ден, в който хората си почиват, излизат на по кафе с приятели. Общо взето да неправят нищо интересно и просто да релаксират. Но, зажалост, днес аз не мога да си почивам, дори за секунда. Утре започвам нов живот. Първият ми ден в колежа. И не, не съм развълнувана. Аз изобщо не исках да се записвам. Неисках даже да стоя на Земята, но съм принудена.Та както и да е. Аз имам много багаж. И като лазвам багаж имам предвид не дрехи, а неща. Аз дрехите ги опъковах отдавна, но сега се чудя как да прибера китара, всичките ми видове слушалки, електрониката си и част от моите оръжия.
"Къде забога е този куфар!" извиках аз, ядосана на моята разхвърляност.
И изведнъж стана още по-интересно. Имам само още един куфар и той може да побере всичко, но не и оръжията ми.Супер.Оххххххх, вероятно ще си ги взема някой друг път,а сега да се съсредуточа върху нещата, които мога да побера.Сложих китарата първо,като основа хехе,след това всичките си електонни джаджи,а повярвайте ми те са много,о накрая слушалките.
"ГОТОВА СЪЪЪМ!!!" въздъхнах аз,опъвайки се.
Седнах на леглото си и се загледах през прозореца.Винаги съм харесвала тази гледка.Отвън ома площадка и на нея си играят деца.Изглеждат толкова щастливи.Едно се пуска по пързалката,други две се люлеят на люлките,трети строят пясъчен замък.Ах,колко прекрасно.Аз ходя на тази площадка също,от време на време.Забавно е да си там.Аз съм птекалено висока,но все някак си успявам да се повеселя там.О, едно от децата почна да гони пеперуда.Тази пеперуда обаче е наистина красива.Крилете и са зелени към краищата и жълти към тялото,а точно където се сблъскват цветовете е най-красиво.Сякаш си легнал на красива зелена поляна и гледаш как Слънцето потъва в хоризонта.Тази пеперуда обаче ми напомня на някого.Аааааа вярно,на Зейн.Той е мой много близък приятел.Кожата му е в същия нюанс зелено като крилта на пеперудата,а очите му са жълти като току-що разцефнал сленчоглед и някак си този негов вид е завършен от прическата му.Той има черна коса.Да,просто черна коса,но му стои наистина невероятно.Добре чя бях аз тази,която му я избра.Той искаше да си я боядиса в бяло,моляти се.ИЗОБЩО НЯМАШЕ ДА МУ ОТИВА!!!Но аз, като е дин много добър приятел,когато чух каква прическа иска му лепнах един и така днес той е едно от най-красивите момчета в Ада.
Аз обаче си имам едно друго момче,което ми напомня,че трябва да му се обадя да ме закара до колежа.Оффффф,къде по ангелите си наврях телефона!!
YOU ARE READING
Живея за да Пазя
RandomНикой не разбира какво става всъщност. Всички вярват, че Бог им мисли само доброто и ще е по-добре ако зло не сеществуваше. Всички наричат онези хора с криле ангели, а тези, които са по-различни и живеят в Ада, чудовища. Всички си мислят, че няма по...