На сутринта
ГТ на КюриСъбудих се,обвита в нещо меко.Одеалото.Не знаех,че колежанските одеала и възглавници са толкова меки.Да си кажем честно,изобщо не ми се ставаше.Лапичките се бяха загасили през ноща от таймера и сега свтлината идва само от прозореца.Беше ми приятно да си лежа в палатката.Напомня ми за времето,когато не излизах от моето Дърво.Беше ми прекалено комфортно за да стана,но вече съм в колеж и естесвено имам часове.Започваме в 08:00,а сега беше 07:00.Имах достатъчно време да се оправя и да разгледам кампуса.Отвих се,целуна китарата си за добро утро и излязох от палатката.Отидох до гардероба и си взех хавлията.Обърнах се за да я оставя на масата и видях,че някой спеше в леглото.Явно имам саквартирантка.Аааагххх.Не стига ли,че съм на място пълно с хора,а сега и съквартирантка.Охххх майко.Е поне ще има за кой да се грижа сега.Дано да не е прекалено любопитна или...Тъъъъ аз щях да се къпя.Откопчах суичера си,свали тениската и анцука си и накрая и бельото.Беше малко страмно да съм гола в стая с напълно непозната,нищо,че тя спеше.Бързо си сложих хавлията и влязох в банята.Пуснах душа за да проверя водата,но не ми беше достатъчно топла.Не знам защо,но аз обичам да се къпя в много топла вода,почти вряла.Успокоява ме.Свалих хавлията си,закачих душа и преди да се мушна под топлата вода,аз се преобразих в нормалната си форма.Ахххх толкова е хубаво да си отпуснеш опашката и ушите отново.
Мушнах се под душа.Охххх топлата вода е толкова приятна.Поседях под нея за малко и след това взех шампояна.Внимателно го нанесох по косата си,защото не исках да ми влезе в ушите.След като я изплакнах,започнах да нанасям по опашките си.Уау аз наистина имам големи опашки.Невероятното е,че банята е голяма и мога да ги побера в нея.Все пак всяка една е дълга по метър и половина.
Приключих с опашките и се протегнах към душ гела.Явно другото момиче не е разопаковало багажа си,защото в банята имаше само мои неща.Вероятно е дошла късно и е била прекалено уморена.Взех гъбата и я намокрих.След това сложих малко от фуш гела и започнах да търкам тялото си.Трябваше да внимавам отново,особено по ръцете и гърдите си,защото все още имах някои незарастнали рани от последната ми среща с девети отряд.Те имат наистина остри пера.Добрече когато съм човек тези рани не си личат.Внимателно търках около напалото на опашката си също.Внимавах и за ноктите си.Абе направа аз анимавам за цялото си тяло.Тренирам го,храня го и се грижа за него добре.Имам чувството,че моето ще бъде най-доброто в целия кампус,ако трябва да съм честна.Все пак не всеки има невероятните крака и ръце и силно изразените плочки на Рекс.
YOU ARE READING
Живея за да Пазя
RandomНикой не разбира какво става всъщност. Всички вярват, че Бог им мисли само доброто и ще е по-добре ако зло не сеществуваше. Всички наричат онези хора с криле ангели, а тези, които са по-различни и живеят в Ада, чудовища. Всички си мислят, че няма по...