Живея за да Пазя

Най-сетне заедно

Този идиот е просто отвратителен.Посмя да ме докосне.Дано го е заболяло достатъчно или следващият път ще го пребия.Единственият човек,който може да ме докосва така,е Джак и никой друг.Добре да спра да мисля за това.Утре най-сетне ще се срещна с моите хора!!Толкова ми липсват.Ще си искараме едни невероятни два дена в гората.Точно като преди да ме затворят тук.Гората не е същата,но е най-близкото място до Ада.Другата седмица ще се видя с всички обаче!!!Оххх не мога да чакам до утре.Обаче поне ще се наспя｡^‿^｡

~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•

Агххх колко е хубаво да се упънеш и да се наспиш,и да се опънеш.Леле колко се радвам,че Джак ми донесе палатката.Не знам какво бих правила без нея.Джак.....ДЖАК!!!Колко е часа!?!?ДЕСЕТ И ПОЛОВИНА.Не не не трябва да се оправя.Не мога да ги оставя да ме чакат!

Ох добре че този още спи,че не знам какво щвх да правя.И да ме пита нещо аз пак нямаше да му отговоря,но просто не обичам да ми задават въпроси.Особено когато са хора.

Така.Готова съм.Чакай колко е часа ииии ЕДИНАЙСЕТ Е ВЕЧЕ!!!Та колко съм се туткала?!?Не нося грим или нещо по-специално.Офффф както и да е.Само дано да не ме чакат много.Тъкмо да изляза и тоя се събуди.Няма даже и да го погледна.Излизам.

~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•

Ахххх още малко и съм при портала.Какъв късмет,че има такъв в гората до кампуса,че иначе не знам какво щях да правя.Не ги подушвам.Нито виждам нормално.Значи още не са дошли.Охххх навреме съм.Искам да видя дали Рюга си е оправил ноктите.Последният път като го видях,ноктите му бяха много зле.Тъпи,бели.Бллллехх.А Ариа дали си остри нейните?

"А сега да видим тука имали лисици!" чух един много познат глас зад мен и преди да се усетя някой ми криеше очите с неговите ръце.

"Защо винаги трябва да се появяваш така!?" попитах Джак,въпреки че знам отговора.

"Ми тук няма прозорец такаче това е изненада в гръб,хехе!" той си махна ръцете завъртя ме и ме прегърна."Рекс,толкова много ми липсваше.".Притиснах го към себе си още по-силно и можех да чуя как той беше на ръба да се разплаче.

"Моля те не плачи.Сега съм тук,нали?Ти също ми липсваше,но нека да не излагаме отбора със сълзи без причина." и двамата се засмяхме след това той ме пусна.През цялото време,докато бях с него,очите ми бяха затворени и сега,когато ги отворих най-сетне,виждам цветовете отново!!!Ах,моя Джаки знае как да ме направи щастлива!!