Моят първи враг

17 2 0
                                    

"Госпожице Кюри,ще възразите ли да решите уравнението на дъската?" тя я попита и Кюри стана,без никакво изражение на лицето."Забелязах,че не внимавате,а за мен невниманието означава,ча знаете всичко.Затова моля решете уравнението пред класа."

Хаха,тя е прецакана.Едно,че това е един от най-трудните предмети-Химия,и друго,че този вид уравнения са много трудни.Дори зубарите на класа се затрудняват.Иьобщо не вярвам,че някакво витаещо се в облаците момиче ще я реши.Абсурд.

Кравата и подаде маркера и учебника.Леле,ще има да се смея.Кюри прочете задачата и замижа за повече от няколко секунди.И ето,тя е прецакана.Тя не мърдаше.

"Хайде,госпожице,чакам да видя колко знаете!" Янг настоя.ООхохохо,тя наистина ще потъне.

"Сигурнилисте,че искате да я реша,госпожо,защото може да ви засрамя" и цялата стая избухна в смях.ТЯ.Да засрами учителката по Химия.Дабе

"Не се притеснявам,защото знам,че това е много трудно уравнение и има малък шанс да го решите,госпожице" надменно се подсмихна госпожата и се протегна да вземе маркера,но Кюри си дръпна ръката и се обърна към дъската,готова да пише.

"Кога съм казвала,че не мога да я реша?" и с това,тя започна.

КАКВО!!!!Мина по-малко от минута,а тя вече почти готова!!!НЕВЪЗМОЖНО!Пише знаците толкова бързо,че докато прочета единия,тя вече е написала пет.ТЯ ГО РЕШИ?!?!Направи от онези движения,които правят умните хора,с маркера като го плъзнат нагоре.Госпожата дзяпна.Не нене.Всички дзяпнахме.Тя я реши,леле що за зубър трябва да е това???

"Ъъъм,Кааак г-го на-направихххте?!" госпожата чак започна да заеква.

"Нали Ви казах,че мога да я реша." Кюри и каза,отново без никакво изражение на лицето си.Я чакай малко!Тя още ли слуша музика!?Слушалките все едно не са напускали ушите и.

"Амм,д-добре.Може да си-си седнеш на мястото" каза госпожата, но званецът би."Клас нямате домашна!" извика тя.Уоу тази Кюри наистина я зашемети.

Като става дума,къде е Кюри.Обърнах се към мястото и,но тя не беше там.Леле каква мишка.Измъкна се веднага.Обърнах се към Марко и той ме гледаше,с устата си отворена.

"Ви-видяли това?!?!?" той сочеше дъската.

"Естествено,че го видях,гений." скъстрих го аз.

Живея за да Пазяحيث تعيش القصص. اكتشف الآن