Mine (Bg fanfiction)

32.Pain

32.

Флора продължаваше да плаче свита на кълбо в тази плашеща стая. Веригите висящи от тавана я плашеха, както и всичко останало в нея затова тя стана бавно и напусна стаята.

Придвижи се до тяхната стая и влезе тихо, защото си мислеше, че може би Хари се е върнал и ще си е легнал. Тя се приближи до леглото и включи лампата, щом видя, че леглото не е разхвърлено сълзите й се увеличиха. Седна, скривайки лице в ръцете си.

Искаше всичко това да не се беше случвало. Искаше Хари да се върне и да му се извини и да заспят заедно докато тя се крие в топлото му тяло докато я притиска плътно до себе си. Стана от леглото и отиде до дивана, сядайки. Щеше да го изчака да се върне.

Погледна през прозореца и видя луната във формата на сърп и снега на всякъде, който блестеше от лунната светлина.

За да мине по-бързо времето реши да звънне на сестра си. Натисна няколко пъти върху екрана на телефона си и зачака отговор.

-Ало? Флори?

-Здравей Фиона!-поздрави тя като се опитваше да прикрие тъжния си глас.

-Сладкиш, какво има..звучиш тъжно?

-Н-не нищо м-ми няма!-стисна устни Флора, за да не се разплаче.

-Хайде мила, кажи на кака.

-Съжалявам, че не дойдох да ви видя днес...-Флора щеше да си признае и за Хари, но Фиона я прекъсна.

-О, миличка това ли било? Спокойно, не ти се сърдим.-пошегува се Фиона.

-Н-наистина ли?

-Да, разбира се кексче.

-Добре...как е Лео?

-Лео е невероятно детенце, в момента спи както и Макс.

-Да не би да те събудих? Да затворя?

-Не, не си! Снощи Лео се събуди по-това време и сега съм будна, ако се събуди и сега.

-О, а кога ще се приберете?

-Утре, накарах Макс да говори с лекарите...не ми харесва тук. И знаеш ли? Вчера идваха мама и татко.

-Какво се случи?-попита притеснено Флора, защото знаеше, че баща й изобщо не харесва Макс.

-Татко се държа сравнително добре с Макс като да не повярваш.

-За Кевин Уилсън ли говорим?