Mine (Bg fanfiction)

34.Where is she?

34.

Флора беше накупила толкова подаръци за малкия Лео, че в ръцете си носеше повече от 20 чанти. Тя беше забравила за проблемите си и мислеше само за племеннника си. Тя слезе на първия етаж и напусна мола, хващайки си такси. Скоро беше пред къщата на сестра си.

Тя слезе като плати и благодари на шофьора. Тя се придвижи с всички чанти до вратата и почука. Фиона отвори след малко и двете се нахвърлиха една до друга.

-Флора.-извика Фиона.

-Фиона!-прегърнаха се така, че сякаш не се бяха виждали от векове.

-Ама ти си изкупила мола, бе момиче!

-За племенника ми ще направя всичко.-усмихна се Флора и влязоха навътре заедно с чантите.

Флора през цялото време се стара да не бъде тъжна, не искаше да разстройва сестра си, а и искаше да се порадва на всеки миг с Лео.

След обяд тя се прибра и отново завари стаята празна. Флора отново се натъжи. Искаше да го види, по някаква причина, незнайна за нея искаше да чуе дрезгавия му глас. Флора постоя малко и осъзна, че отново щеше да се плаче, ако стоеше тук и затова отиде при Ел.

Тя почука и влезе при Ел, която беше сама.

-Хей, Флора как си?

-Добре съм Ел, ами ти?

-Не ми изглеждаш добре.

-Н-не аз...добре съм!-тя сведе поглед, а Ел я прегърна.

-Не е нужно да криеш и да отричаш. Очевидно е!

-Извинявай!...Просто...чувствам се съкрушена Ел.-сподели Флора.

-Знам Флора не ти ли олекна като ми каза...знаеш, че не хубаво да таиш в себе си. А и знам, че не ти безразлично към Хари. Харесваш го, нали?...Влюбена ли си в него?

-Н-не! Аз...да, харесвам го, но не и любов! Н-не.-сведе поглед тя.

-Сигурна ли си?-Флора се замисли.

-Мисля, че да...не съм влюбена.-но не беше сигурна изобщо, а Ел просто кимна.

-Здравейте!-влезе Луи, а Ел скочи и го прегърна.

-Ели, обич!-целунаха се, а Флора се усмихна, свеждайки отново поглед.-Как си, Флора?-попита я той.