Mine (Bg fanfiction)

75.What are you doing, Harry?

75.
-Оттук ли си?-попита я Дилън, а Флора кимна с глава.
-Ами ти?-попита го тя.-Защо се премести тук?-той сведе поглед, променяйки настроението си напълно.-Хей, не исках да…
-Все пак трябва да го приема някак.-отвърна й той някак тъжно, държейки химикала в ръцете си.
-Кое?-полюбопитства тя, гледайки го.
-Хванах я с друг в апартамента ми.-отговори той и погледна към нея. На Флора й стана неловко задето го бе попитала.
-Извинявай, не исках да ти развалям настроението.-обади се тихичко, след което записа термина от дъската в тетрадката си.
-Май е по-добре да споделя с някого.-отвърна й. Тя кимна и се разбраха да говорят през междучасието….
***
След като минаха двата часа и двамата отидоха в столовата, за да закусят и поговорят. Дилън избра масата и двамата седнаха.
-Ти имаш ли си приятел?-попита я той, пиейки от шишенцето с вода и в същото време я наблюдаваше. Тя вдигна глава и потвърди.-Не го разочаровай така тогава!-сподели той.
-Май си бил доста влюбен в нея?-обади се Флора.
-Шегуваш ли се? Луд съм по нея. И ако не беше онова копеле. Тя щеше…-той млъкна, стискайки юмруците си силно. Тя забеляза, че всеки момент ще избухне и се притесни.
-Хей, спокойно!-каза му, гледайки го изплашено.
-Какво? Нямаше право да ми изневерява с онзи боклук и то в моя апартамент.-каза ядосано.-Пребих го от бой в училище и не му стига, малко му е. Заради него ме преместиха.-той стана и блъсна стола си да падне, предизвиквайки шум в помещението. Всички в стола млъкнаха и насочиха погледите си към него. Той се обърна към изхода и напусна.
Флора изправи стола на бързо и взе чантата си, тръгвайки след него.
-Дилън! Хей, почакай!-викна му тя, но той продължаваше да върви по дългия коридор. Тя увеличи темпото си и го настигна.-Дилън!-той се обърна и я прегърна, скривайки лице в рамото й.
Тя веднага опита да го отблъсне, но не успя, защото той я стискаше прекалено силно.
-Флора, помогни ми! Моля те, ще откача! Онзи е в онова училище заедно с нея.-каза той, а Флора спря да се съпротивлява, чувайки думите му. Разбра защо я е прегърнал. Леко се отдръпна и той разбра намека.-Извинявай, просто ми дойде в повече всичко това и…
-Не мога нищо да ти кажа, ти сам трябва да решиш какво да правиш. Имам само една молба към теб. Не ме прегръщай повече така! Аз си имам приятел.-изказа се тя и дръпна чантата си. Не искаше да се кара с Хари както и да навлича неприятности на Дилън.
-Казах ти, че съжалявам…-извини се и тя кимна и тръгна обратно към столовата. Дилън се вбеси и отново стисна юмруци. Тръгна след нея, нямаше да се откаже лесно.-Флора, извини ме!
-Добре!-усмихна се леко.- Ти на къде?
-Ами познавам само теб тук затова ще дойда с теб, ако не е проблем.-тя кимна и влязоха в столовата.
СЛЕД 2 ДНИ
-Какво ти има? Изглеждаш замислена.-попита я Дилън щом тя седна на чина до него.
-Така ли? Нищо ми няма.-усмихна се тя. Наистина беше замислена, защото имаше нещо, което крият в къщата и не й го казваха обаче не искаше да споделя с него. Хари постоянно беше в кабинета си с момчетата. Беше питала Анн и Ел, но не научи нищо от тях. Реши да попита и Хари, но той смени веднага темата.- Ти как си днес?
-Криво ми е Флора. Не ми минава, искам да го убия, искам да убия и нея.-тя сведе глава и той се вгледа във фигурата й. Прииска му се да премахне кичурът коса, за да види лицето й, но много добре знаеше, че се дърпа и се отказа.
-Недей така, всичко ще мине.-каза тя и се приготви за часа. Дилън отново я погледна и нарочно изпусна химикала си, за да може да се наведе и да се докосне до нея.
-Взе ли го?-попита тя, след като той постави ръка на бедрото  й и се наведе. Наивното момиче изобщо не усети малкия му план.
-Вече да.-усмихна й се той.-Кажи нещо. Как върви с гаджето? Няма проблеми, нали?-тя поклати глава и погледна напред, а той стисна зъби ядосано. Искаше колкото се може по-скоро да й привлече напълно вниманието и да се отърве от гаджето й.
***
Часовете на Флора свършиха и тя се прибра с шофьора, който беше назначен от Хари. Отключи входната врата и тръгна нагоре по стъпалата към стаята й, разкопчавайки палтото си.
-Недоволно пишлеме!-чу вик Флора и последва рев на малко дете. Тя се спря, за да чуе звука отново. Беше чула плача на малко дете и вчера вечерта, но си беше помислила, че й се е причуло. Вместо да влезе в стаята си продължи напред по коридора и разбра откъде идва звука, тъй като видя през притворената врата на стаята с веригите.
Барбара удари шамар на малко дете. Тя видя действията на русокосото момиче и се изплаши за детенцето.
-Ще ядеш!-извика му тя. Флора влезна в стаята веднага и блъсна назад Барбара, прегръщайки малкото плачещо детенце.
-Какво правиш, Барбара? Защо го биеш?-извика, галейки малчугана.-Мъник, спокойно! Тя няма да те удря вече.-малкото стисна якето на Флора от страх, цялото беше червено от плач и заекваше. Флора стисна очи и притисна по-плътно треперещото му тяло.
-Ти? Какво търсиш тук?-извика Барбара ядосано.-Глупачка такава, сега аз ще изляза виновната. Излизай оттук!-малкото стисна по-силно палтото на Флора, изплашвайки се от вика на Барбара.
-Не ме ост-тавяй, моля т-те! Т-тя ме б-бие.-изплака малкото детенце.
-Миличко, няма да те оставя! Сега искам да се успокоиш, става ли?-тя избърса сълзичките на детенцето и го гушна отново.-Хайде, мъник!-то кимна, а тя взе шишето с вода от подноса, който беше донесла Барбара и му го подаде. То започна да пие водата, а тя го погали по косичката му.-Гладен ли си?-то кимна и й подаде шишето.
-Флора, излизай! Аз отговарям за детето!-обади се Барбара, а Флора я погледна намръщено.
-Бавачка ли си му? Ти щеше да изкараш ангелите му. Как може да се държиш така с малко дете?-каза Флора, прегръщайки отново малкото.-Всъщност от къде се взе това дете?
-Флора, излез от тук! Моля те!-обади се Барбара вече притеснено. Флора тръгна да става, но детето не я пусна.
-Аз отивам да ти приготвя нещо за ядене, няма как да ядеш това..каквото и да е то.-то поклати глава и погледна към русата жена изплашено.-Тя ще излезе с мен и няма да те тормози повече. Става ли?-то отпусна хватката си и тя се изправи.
-Няма да изляза!-сопна се Барбара, скръствайки ръце недоволно.
-Барбара, хайде излез! Няма да те оставя да тормозиш детето.-каза Флора сериозно.
-После аз ще изляза виновна!-развика се тя отново, но Флора я издърпа и заключи вратата, вземайки ключа, за да не може да влезе.
-Искам да дойда с теб.-извика детенцето отвътре, Флора не можа да откаже на гласчето и му отключи, след което слязоха долу в кухнята, за да му приготви храна.
-Седни на столчето…какво ти се яде? Между другото как се казваш?-ощипа нослето му, а то се усмихна леко и огледа наоколо любопитно.
-Тери и съм на осем.-тя се изкикоти от представянето му и сладкия глас.
-Мнооого си сладък.- изправи се и се захвана да готви.- Аз съм Флора.
-Онази жена няма да дойде, нали?-попита я Тери, гледайки към нея с леко уголемени очи.
-Ами всъщност не знам, тя беше с теб. Бавачка ли ти е? Не разбирам защо те е довела тук и те бие.-каза Флора, поглеждайки го за миг и му се усмихна, за да го успокои. Тя си нямаше и на идея кой е виновникът.
-Тя не ми е бавачка. Двама мъже нахлуха ей така-показа й как, ставайки от стола.- в стаята ми и ме взеха. После единия си махна маската и….-Тери млъкна изведнъж, уголемявайки очите си.
-Слушам те, хайде! Какво стана?-обади се Флора.
-Той ще ме даде на свирепото си куче. Няма да ти кажа!-то се натъжи и седна на стола. Флора клекна пред него и го прегърна.
-Добре, добре, не ми казвай! Нека си остане тайна! Сега ще се наобядваш и ще се качим горе да поспиш.-успокои го тя и погали косичката му.
-Добре.-то кимна и взе чашата, за да отпие от натуралния сок.
След като му сервира обяда, Тери се нахрани и се качиха горе като Тери почти веднага заспа. Нощите, които бе прекарало не бяха никак лесни. Първата нощ не беше мигнало изобщо от страх, че къдрокосият ще влезе и ще го заведе при злото си куче.
Флора го остави и напусна тихо стаята, отивайки при Барбара. Тя почука на вратата на стаята й.
-Какво по дяволите направи?-викна й Барбара веднага щом отвори вратата.-Как смееш да се месиш? Заради теб ще загазя!
-Барбара, не викай! Тери спи! Искам само един отговор от теб.-тя извъртя очи и скръсти ръце, очаквайки въпроса й.-Хари замесен ли е? Той ли е отвлякъл Тери?-за миг тя се вцепени от думите й, но после изправи стойката си.
-Не съм длъжна да ти отговарям, мила моя.-отговори саркастично тя, пърхайки с мигли. Флора я погледна и кимна.
-Не е и нужно, не трябваше да те питам като знам отговора.-тя преглътна от думите на Флора. Много добре знаеше, че тя не трябваше да научава за Тери.
-Аз го доведох тук!-каза тя, за да прикрие истината иначе Хари щеше да я изгони и да я намрази, а това тя нямаше да го позволи. Флора поклати глава.
-Защо ме лъжеш? Хари ти е забранил да ми кажеш, нали?-Барбара отвори уста, за да оспори, но отново я затвори. Нямаше как да я излъже, а и добре знаеше, че Флора не е глупава.-Така си и помислих.-обади се Флора и се обърна.
***
Хари се прибра по-късно от нормалното заради сбиване с един от „партньорите” си. Кокалчетата на пръстите му бяха разкървавени както и мястото под дясната му вежда. Влезе в хола където бяха всички освен тя. Огледа физиономиите на всички и разбра какво става.
-Сине, ранен си!-майка му дойде при него изплашена, гледайки засъхналата кръв под веждата му.
-Майко, ти ли й каза?-тя поклати глава и той погледна към Пери и Ел, които поклатиха глави отрицателно.-Барбара?-тя сведе глава и се изправи.
-Хари, не съм виновна аз. Тя нахлу в стаята докато бях вътре, за да му дам храна. Тери плачеше и така го е чула и…
-Достатъчно!-подпря челото си, мислейки какво да прави с Флора.-Тя е при него, нали?
-Да, днес го нахрани в кухнята, после го приспа и след като се събуди си играха на някакви игри.-каза Барбара и Хари тръгна нагоре.
-Сине, не й се карай!-обади се майка му, а той се обърна ядосано със свити вежди.
-Как? Какво искате вие двете?-каза той и продължи нагоре.
Влезе в стаята където бяха Флора и Тери. То щом го видя и седна на пода, разтрепервайки се цялото, тъй като до сега с Флора се смееха на глас. Сведе глава. Тя забеляза реакциите на малкото и отиде при него, гушвайки го.
-Хей..
-ФЛОРА!-викна той строго, прекъсвайки я. Тя го погледна и сви очите си.
-Изплаши Тери!-каза тя, а то я стискаше с всичката си сила.-Цялото трепери!
-Не ме интересува, ставай! Искам да го оставиш, повече тук няма да влизаш.-каза той бясно. Не му харесваше какво бе направила Флора. Извъртя очи и я хвана за лакътя.
-Хари! Ъ, Тери сега ще дойда!-то я погледна невярващо, но не смееше да каже и думичка. Излязоха от стаята и той я повлече след себе си, влизайки в стаята им.
-Какви ги вършиш?-извика бясно той.-Как смееш да си позволяваш волности, по дяволите?
-Хари, малкото плачеше когато се прибрах. Барбара го…
-Флора, а ти какво си мислиш? Че ще отвлека това пишлеме и ще си играя с него, и ще го угоявам ли? Мамка му, не! Не искам да се бъркаш в работите ми, ясно ли ти е?
-Хари, да го бях оставила да му удря шамари ли? Ти най-добре знаеш как влияе насилието върху малко дете.
-Мамка му, ще го оставиш! Ето затова не искам да научаваш, по дяволите правиш това, което мислиш за най-добро.
-Държиш се грубо, малкото е наплашено до смърт от теб.
-Не ме интересува, това лапе трябва да се страхува, защото ще стъжня живота на баща му.
-Аз ще отида при Тери да го успокоя.-тя тръгна, но Хари я блъсна, затискайки я срещу стената грубо.
-Повече няма да припарваш до него. На този етаж ще влизаш само в нашата стая и това е. Забранявам ти! Иначе ще има последствия, а ти знаеш от опит какво представляват те.
Флора преглътна тежко и го погледна, насълзявайки очите си. Не можеше да повярва какво се случва. Само защото беше спасила Тери от шамарите на Барбара, гаджето й беше готово да я накаже. Тялото й се разтрепери, а сърцето й увеличи ударите си и той усети всичко, тъй като стискаше ръцете й.
Какво п-правиш, Ха-ари?

_______________________________________

Хей, новата глава е на лице!❤
Надявам се, да ви е харесала.

Пс Много съм заета и скоро глава надали ще има. 

БЛАГОДАРЯ ВИ!