Mine (Bg fanfiction)

64.Stay

Вечерта...

-Няма да спиш тук, отвори!-каза заповеднически Хари, чукайки по заключената врата.

Флора беше в стаята където бе наказвана преди и сега оправяше нещата си.

-Искам да съм сама.-каза по-силно и сложи блузите в гардероба.

-За да избягаш отново през онзи шибан прозорец ли? Няма! Отвори!

Флора не беше планирала да бяга, искаше просто да е далеч от него, за да не му повярва отново. Тя приключи и прибра куфарите, след което си облече пижамите.

-Няма да бягам, остави ме сама!-увери го за последно и легна на леглото.

-Ела в стаята ни!-настоя той и тя чу шум. Хари седна на пода и се облегна на вратата, но тя не му отговори.-Хайде! Вратата ли искаш да разбия?

-Лека нощ...

На другия ден Хари беше ядосан заради ината на Флора и защото не го послуша. Затова й забрани да излиза от онази стая.

-Щом ще се заключваш стой си там.-подвикна той, за да може тя да го чуе и нареди на охраната да охранява вратата и долу под прозореца на същата стая. Нареди на Ел да й носи храната на охраната пред вратата й, за да не може да контактува с нея. Също така й забрани да ходи на училище.

Флора реагира остро на това и вечерта се скараха отново с Хари когато той отиде да я види.

-Знаеш, че тази година завършвам, знаеш колко ми е важна, а днес щеше да идва професорът от университета и щеше да ни преподаде важна лекция по Химия, но заради теб я пропуснах.-каза тя разочаровано и леко ядосано. Беше си пропиляла целия ден, стоейки в празната стая, а от онази лекция можеше да научи много.

-Ако беше изпълнила желанието ми снощи, нямаше да се стига до това!-отвърна й на равен тон.

-Заради това ли не ме пусна на училище, защото не исках да отворя вратата? Но Хари, та аз пропуснах толкова важно нещо и то защо? Заради егото ти? Само защото не съм те послушала?-тя се засмя иронично.-Не мога да повярвам! –хвана челото си и се натъжи.

-Не можеш?-изуми се той и повиши тон.- Мамка му, изпълнявай това, което ти кажа!-допълни изнервено.

-Няма!-отвърна категорично тя. Стана й обидно, че той използва такава дума.

-Хубаво! Утре си отново тук!-с това той излезе, без да чака отговор, напълно побеснял от стаята. Това момиченце започваше да си играе с нервите му и не изпълняваше нито едно от нещата, които той искаше. Нямаше да се предаде толкова лесно, егото му не го позволяваше.