Главният герой е Хонгбин от VIXX. Той е обикновен студент в Сеул, но среща момиче, единственото такова в неговата група и придобива интерес към нея. Но дали ще са приятели или нещо повече?
Oт друга страна, към него също има прикрепено внимание.
Преди университета решихме с останалите да отидем на кафе за разсъница и там щяха да ни чакат. Говорехме си за всякакви неща по пътя и когато влезнахме ги видяхме, при което те ни помахаха и тръгнахме към тяхната маса. - Най-накрая. Чакаме 10 минути - оплака се Минхьок. - То щото много нали - надигна вежди СеХун и седна, при което и ние си намерихме места на диванчиту. Извикахме сервитьорката и всеки си поръча, след което тя си тръгна и зад нея забелязах нещо. Сякаш беше момичето от вчера и изглеждаше сякаш нищо не й се е случило, освен бинта на ръката. - Псст - прекъсна ми мислите Ен, размахвайки ръка пред очите ми. - какво толкова зяпаш? - погледна натам също. - уха, някой май е хвърлил око на сладурана :дд - изхили се.
- Не точно. Всъщност изобщо не. А и не гледах към нея - извъртях очи. - Да да, ти така ши каиш. Както и да еe. - докато говорехме за разни теми, които не ми бяха особено интересни отново си мислих за това. Имаше няколко неща, които се чудех и които се сетих. Безсъмнено това беше момичето, което видях в съня си наскоро. Не разбирам защо съм я сънувал и е адски странно, но има и по-необясними неща. Беше сама и изглеждаше напълно нормално, за разлика от вчерашния й тъжен и и изморен вид.
- А ве тази там май е от долния курс - отбеляза Джаксън и изведнъж ме налегна чувството, че съм си мислел на глас, но се успокоих.
- Наистина? Не съм я виждал досега в университета. - направих учудено изражение. Нима? Какво изпускам? - Аз пък я виждам много често. - каза Минхьок - Красива е лол - отвърна Джонгхан. - Бин явно блееш като овца 24/7 щом не си я забелязал. Вероятно е прав. Или просто наистина я нямаше, или съм луд. - Ем да, аз даже не си помня закуската пък ти. - тогава влезе и другата бандичка. Тоя град е наистина наистина малък явно. - Оmg :Дд - на лицето на Минхьок се появи самодоволна усмивка. - пак ще е интересно. - Сана? - Изобщо всички - засмя се и се облегна назад, слагайки ръце зад тила. Тоз път Айрин я нямаше само, а Ю На изглеждаше някак променена. Беше си сменила цвета на косата, но това не беше толкова важно, колкото факта, че изглеждаше по-весела от обикновено. Е, преди да ни види. Минхьок стана и някво дебилно мина зад Сана и я забута насам, а тя чак се учуди какво става. - Елате при нассс :Д
- Ч-чакай малко бе. - едвам се спря ептем пред Джаксън. Ю На нямаше избор и я последва. - Яяя нов свят на косата - изгледа я СеХун. - сякаш всичко ти стои добре - Мерси. - не отвърна кой знае колко ентусиазирано и свали Сана надолу да седне, намествайки се до нея. Нарочно я накара да мине до Джаксън, все пак никога няма да се престраши иначе, но пробва да се държи нормално. - Ъмм, защо трябва да сме тук? - хвана кичур от косата си и го премести зад ухото.
- Защото е по-забавно така. - каза Ен. - а защо не? - Ми не, не е проблем. - усмихна се леко. - стига да не ме занимават някои хора :)) - О спокойно. Аз съм кротък като новородено козленце :00 - засмя се Минхьок и изглежда не му хареса, че тя гледа по-често до този до себе си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Да речем, че целия разговор беше интересен, не заради казаното, а заради държанието на всички. По едно време Сехун ме пита какво стана с баса, понеже изобщо не си говорех с Ю На и аз в крайна сметка казах, че се отказвам, което се оказа благоприятно за него и по някакъв начин спечели леко доверието. - Добре де, вече не ми ли вярваш? - преплете пръсти и се облегна на лакти на масата. - Може би... ето толкова - показа с показалец и палец 1 см разстояние и затвори едното си око. - но е полезно да знаеш, че някой не е чак толкова голям ретард.
- Със смесени чувства съм за това изречение - засмя се. - да речем, че се приема. Защо си смени цвета на косата :0 - Разнообразие може би? - повдигна вежда. Ппц косата й беше кафява, но сега вече беше руса. - Ясно. Не е зле, но може да те наричат блонди :д - Не ми пука - отвърна му.
- Не се учудвам. - и така си се намираха на сладки приказки, а останалите си говореха за други неща също. Забелязах, когато момичето си тръгна и нещо остана на масата. Усетих, че явно си беше забравила нещо, но не исках да карам всички да стават за това. Не се и наложи. В крайна сметка друг и го върна. Ох год
