Някой ден (VIXX's Hongbin & AOA's Yuna)

Част 10

 Когато се върнахме в лагера бяхме на 3то място, не беше дори близо, но пък не сме се и опитвали. Не се учудвам, че на 1во място е отбора на СеХун. Но все пак на кого му пука за това? 
 - Въй, какво толкова те забави :Д - засмя ми се. 
 - Факта, че не си давам зор да печеля нещо такова за нищо лолол
 - Мдаа, но все пак. Как е с Ю-чан в отбор? :Д
 - Интересно. Яд ли те е? - изгледах го с надсмешка
 - Ни най-малко. И без това имаш да губиш бас. 
 - Кой знае. - отвърнах спокойно.  - Ти с кой беше в отбор? 
 - Ем с некви от другата група. Смисъл не ме кефят много, ама какво да се прави. Поне са с некъв спортен дух - засмя се и се огледа за тях, посочвайки. 
 - А да, тея. Единия май е Те-нещо си. - въздъхнах и пъхнах ръце в джобовете. Само на мен ли ми се струва или нещо днес не е наред. Просто всички се държат изкуствено и няма как да не се почувстваш все едно не знаеш какво правиш тук. Е, освен идиотите. Затова е забавно да имаш приятели, които са като отворена книга.

 - Бин, скивай. Елиминираха няколко отбора, които ще остават да гледат само и ние оставаме. - дойде Минхьок.
 - Нормално, 3то място е много. Тъпо ми е и ме мързи да участвам честно казано. 
 - Според мен е забавно. Хареса ми как са се избъзикали със Сана :ДД - засмя се и получи сръгване в корема.
 - Дръж си езика зад зъбите. - появи се отнякъде.
 - Брат, просиш си го. - потупа го по рамото СеХун. 
 - Нищо, пак си струва да видиш момичетата издразнени :ДД - подсмихна се и изгледа Сана подигравателно, при което тя каза нещо неразбираемо на японски, изнервена.
 - Как успяваш винаги да постигаш каквото си искаш - намръщи се.
 - Олее куиьоми, ставаш все по-сладка - продължаваше да я дразни.
 - Я не ми говори така пък ти. Къде е Ю На?  
 - Тук - мина зад нея. - я ела, така и така ме викаш. - изнесоха се от групичката. Най-добре така. Засега не знаех дали ми се получава нещо от баса или седи по същия начин като преди. Трудно е да си честен, когато има прекалено много хора наоколо, които ако научат нещо ще те погребат от въпроси.  А може би трябва да спре да ми пука? 

*от името на Ю На* 

Деня мина натоварено, по-различно от останалите ми дни и все пак не чак толкова скучно. Чувствам се все по-отчаяно с всеки час и сякаш всичко стана така от момента, в който отидох на онзи купон. Преди си ми беше добре, а сега се обвинявам, че не съм като другите. 
Докато всички спяха аз не можех. Не знам колко точно часа беше, може би 2-3 сутринта. Бяхме в палатки поотделно, разбира се. Лежах си на една страна и гледах в една точка. Бях привикнала с тъмнината и не ми се виждаше много тъмно, но пък беше ужасно тихо, а аз не обичам да спя на тихо. Хрумна ми нещо, което не бях сигурна дали да направя и се чудих 15 минути докато накрая не се реших.