Главният герой е Хонгбин от VIXX. Той е обикновен студент в Сеул, но среща момиче, единственото такова в неговата група и придобива интерес към нея. Но дали ще са приятели или нещо повече?
Oт друга страна, към него също има прикрепено внимание.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Събудих се рязко и се отлепих от леглото, оглеждайки се наоколо. Беше едва 3:14 през нощта, установих, след като погледнах телефона си. Бях сънувал нещо гадно. Не си спомням добре какво беше, но знам, че присъстваше непознато за мен лице. Както и да е, легнах обратно, защото на сутринта се налагаше да ставам по-рано от останалите дни. Уви, успах се. Скочих бързо от леглото, събличайки блузата си и навличайки друга, с която да изляза. Направих същото и с останалите дрехи и се затичах към банята. По принцип не спях с блуза, но последните дни беше студено. Щях да закуся след като пристигна в колежа, или по-скоро - след лекцията. Групата ми се състоеше от 15-20 човека - всички момчета и само едно момиче. Да се чудиш какво изобщо прави тук. Но тя имаше приятели от другите групи, също както нас, затова не беше проблем и пренебрегвах факта, че е сама тук. Не ми и трябваше да се интересувам. - Някой май се успа - подшушна ми подсмихнат СеХун, който играеше на същата игра като останалите на телефона си. Не се учудвайте, тук никой не слуша лекции.
- Чудно как. Но и без това никога не ми се е идвало. Предпочитам да спя. - Ти па и претенции - засмя се Джонгхан и сложи ръце зад тила, облягайки се назад, a Минхьок му сложи качулката от задния ред. - Аз претенции нямам - засмях се също. - Единствената ми претенция тук е, че няма повече контакти - Нали ве. Шибаняци - намуси се СеХун. - Някой правил ли е пищови?! - И питаш. - повдигна вежди, изчака 2 секунди и ги извади рязко като заек от шапка - Ееее тва е нашия Джаксън!! - извикахме всичките и му запляскахме.
- Мерси мерси - облегна се назад и се усмихна доволно. - И все пак се чудя защо не ме събуди - забравих да спомена, че бях в общежитие с СеХун и още едно момче, което сега беше при хора от другите групи. Определено си бяхме доста момчета, но пък именно заради това и Ю На не беше лесна.
- Хей, какво ще правиш после? Хихи - изпречи се пред нея Минхьок изхилен. - Нещо полезно може би - продължи си встрани с все така безразлично изражение. - Злоо! Кога ще спреш да ме отрязваш - А ти кога ще вземеш да се откажеш :д - засмях се и минах зад него, хващайки го за врата леко. - Да вървим, останалите чакат - I'll be back, girl - намигна й и тръгнахме
- Хъх - вирна глава и сви рамене, отивайки при приятелките си.
*от името на Ю На*
Какво стана току-що отново? Не ми казвайте, че отново действах като робот. Нормално, след хиляда свалки вътрешно съм се надула въпреки, че принципно мислех, че съм мил човек. Както и да е. И без това не е мой тип никой от тяхната групичка. - Хей, съжалявам, че се забавихх. Нося кафе за всички - усмихна се Айрин и ги раздаде. - Спаси ме - въздъхнах и се усмихнах също, взимайки моето. - Цял ден се чувствам като ходещ труп. - На затова е измислено кафето. Хей, Сана? Какво е това твое изражение - побутна я по рамото. - Нищо ми няма. - А да бе, пак гледаш влюбено. - Нищо ми няма бе. Само дето преди малко ме убодоха със стрела в сърцето - Нека позная... - поставих пръст на брадичката си и направих жест на замисляне. - Джаксън отново
- Аргххх - затвори очи и остави ръка на сърцето си. - Тук боли. Толкова е яккк. - Ама ти сериозно ли от всички реши точно него да харесаш? - повдигна вежда Айрин - Еми извиня'ай, не си избирам кой да харесвам - намръщи се. - А и той е топка от суаг <3 - Вие не сте добре - изгледах с отвратено изражение и отпих от сламката за кафето. - Не ви трябват мъже. А тези тук и без това не стават. Всичките са прости и загорели, плюс това само седят и си играят на телефоните по време на лекциите.
- Ти също си тъпа, че ги отблъскваш - скръсти ръце Сана.
- Предполагам, просто аз съм си смотана - намусих се и сведох глава. - Мисля да се прибирам. Имам да пиша разни курсови работи и такива неща - Защо се натъжи така дее. Не си смотана, даже си по-перфектна и от двете ни :3 само ти не го знаешш - опитаха да ми повдигнат настроението, сладко в крайна сметка. Но наистина имах да пиша домашни.
- И все пак ще тръгвам. До после, нали ще се видим? - Разбира се - усмихна се Айрин и се разделихме. По принцип бях с едно друго момиче в стаята си, но тя излизаше много и не беше често там, затова аз имах време и тишина за всичко. Но не ми харесваше. Трябваше ми нещо, което да разнообрази тази скука по цял ден.
Случайно, докато се прибирах заварих едно от онези момчета с още 1. Бяха СеХун и Хонгбин. Не харесвах много СеХун, защото винаги имаше вид на надменен, докато при Хонгбин имаше нещо по-цветно и весело. Може би... не знам. Бях говорила с тях само веднъж. Та, както и да е, минах си нормално покрай тях както винаги, но нещо зад мен издаде трясък на земята като от счупване. Обърнах се и това беше телефона ми. Как изобщо е успял да падне???? - Омг не. Не. Не. Не и това. Плс. - Иха, да ти имам късмета - учуди се СеХун и се засмя леко. Само го изгледах накриво. Извинявай, нямам пари за нов кат теб. - Кво се смееш и ти. Още помня как си го изпраска на стълбите - застрелях го със студен поглед - Ти тихо ся. - Нямате ли си друга работа? Аз ще си се оправя някак. - клекнах и го вдигнах от земята. Беше доста лошо, но работеше. - Определено не. Но ако ти трябва сервиз, знам къде може да ти го оправят по-евтино. - сви рамене Хонгбин. - Ще си помисля. - погледнах го и въздъхнах. - Не е лошо. - подсмихна се. Определено е много лесно като гледаш отстрани, да. Но можеше да е и по-зле. Само дето в тоя случай видя някой, че да му стане смешно. - Не, сериозно. Спокойно. Щом работи всичко е наред. - усмихна се и ме потупа по рамото. Леле, по-красив е отколкото изглеждаше.
