Някой ден (VIXX's Hongbin & AOA's Yuna)

Част 6

 На другия ден естествено всички имаха ужасен мухмурлук, въпреки че аз нямах като по чудо, защото този път си тръгнах много рано и не съм се напивал. СеХун още ми беше малко ядосан, но какво да направя вече. Издразни ме какво се пробва да направи. 

 - И какво стана вчера с вас двамата :) - погледна ме и се усмихна мега мазно.
 - Нищо. Измъкнах я преди да стане късно? 

 - Да, окей. - извъртя очи. - боли ме главата, не ми се занимава

 - Ем ти почна темата лол.
Ен се опитваше да спи и ни изгледа с най-злобния поглед някога, забивайки си възглавницата в лицето. - Майната ви

 - Ох боже. Аз ще тръгвам. Вие тука повръщайте - засмях се и си взех нещата излизайки. Очаквах един ужасно тъп ден.  Като пристигнах се събрахме с останалите.
 - Бииииин *гейско приятелско гуш от Минхьок* дойде най-сетне. Как са другите хаймани? 
 - Зле, разбираш - засмях се.
 - Ндааа, аз вече имам имунитет към напивания 
 - Защо ли? - извъртя очи Джонгхан. - Ти не можеш ли да си нормален бе?? - шибна го по главата.
 - Не, защото това е скучно. А и никой от вас не струва без мен. Освен Джаки-джак - ухили се срещу Джаксън и получи ритник - добре, нямаше как да си по-мил 
 - Когато има хора, които са по-малко наред от теб и се кефиш на това :") *поскам салза* 
 - Че ти си си наред. Особняк. - изгледа ме на кръв Минхьок по забавен начин.

---------
 
 - И изчезна така? Лол - Сана и Айрин изгледаха Ю На като гръмнати. 
 - Ем дъа. Но забравяме за това. Първия ми купон не мина добре и няма да ходя на следващите, защото е мега тъпо.
 - Еммм може и да си права - сви рамене Сана. - ноо в Япония всички са още по-чалнати, така че тук ми е ок 

 - Завиждам на шибаната ти красота, а дори не си от Корея х.х - издразни се Ю На.
 - Че защо ? Мязам на заек в лицето . Не се харесвамм - направи се на скромна. 
 - Аз отивам да го намеря. - каза най-спокойно Ю-чан. 
 - Защо ма? - изгледа я учудено Айрин.
 - За да се извиня може би .. - отвърна кротко и дойде насам бавно, хващайки ме за ръкава да се обърна. - Ъмм, може ли замалко? 
 - Охоооооо - нададе тон Минхьок, следван от останалите. 

 - Ем, да, предполагам - стана ми чудно. 
 - Ние тръгваме и те чакаме горе, нали? - дадоха ми знак и тръгнаха. 
 - Йеп, няма проблем. Какво има? - погледнах я.
 - Помниш ли какво ти казах вчера? 
 - ..мда? - повдигнах вежда.

 - Забрави го. Не е вярно, поне по-голямата част. Съжалявам ако съм ти създала проблеми - обърна се и тръгна, но после се спря и добави. - иии.... мерси, че не се възползва по някакъв начин от ситуацията, колкото и глупаво да звучи.. - въздъхна и продължи. Не знаех как точно трябва да реагирам, но да речем, че ще се правя, че не е станало. Уви, не можех да забравя някои други по-важни неща от целувката. Колкото и да ми се иска да се правя, че не я познавам не мога и няма как.