На снимката е Найл
Неутрална гледна точка
Когато момичето видя как къдрокосия целуваше Анджела, нещо в нея напираше. Гняв може би, но и тя не знаеше защо. Хари не сваляше очи от нея докато оставаше лилави петанца по шията на избранницата.
На Изабела й беше все тая с кого ще се целува той, но сякаш не искаше точно с нея да го прави. Не й пукаше особено, но и тя самата не знаеше какво се случва. Извъртя очи тя и тръгна към шкафчето си за да вземе учебниците.
На пътя й се изпречи Анджела тъкмо отдръпваща устните си от красавеца и се блъсна в нея.-Ще се дръпнеш ли!? - каза тя силно. Повече звучеше като подкана или заповед, но не и като въпрос. Колкото и да се опитваше да бъде учтива с нея, момичето все намираше с какво да се заяжда. Те я погледнаха и Хари извъртя очи.
-Защо ми е да се помръдвам? Имаш ли проблем, че седим тук?- заяде се Анджела, Хари я прегърна, като се изсмя високо. По незнайна причина русокоската не харесваше видът й, общо взето нищо не харесваше в нея.
-Да, имам, защото седите пред моето шкафче - виждаше се, че Изабела се напрегна, но нищо друго не направи.
-То не е твое. Принадлежи на училището.
-Просто се дръпни, часът започва, а и нямам намерение да се занимавам с теб.
-Много си задръстена само за това се притесняваш. Да не закъснееш за часа, загубенячка.
-Коя си ти, че да ме наричаш загубеначка!!? Разкарай се!
Понече да си отвори шкафчето, но Анджела не се отдръпна от мястото си и Изабела беше принудена да го направи насила, затова я бутна леко за ръката, за да се махне. Момичето се престори, че я заболя и падна на пода след което погледна жално към Хари.
-Много съжалявам, не беше нарочно - започна да се извинява Изабела, докато Хари я гледаше кръвнишки.
-Из хайде да влизаме, моля те - Мак се затича при нея като я помоли да се махат от там.
Тя се съгласи моментално, хвърли последен поглед на момичето, седящо все още на пода и се обърна, влизайки в стаята.
Хари не остана назад и влезе веднага след двете момичета като хвана лакътя на Изабела и я притисна в стената.-За коя се мислиш ти? Идваш тук и се правиш на недостъпна. С каква причина ще я буташ? Кой се опитваш да учароваш като заповядваш и блъскаш хората? От срамежливата зубърка стана и кифла. Даже и на такава не приличаш, че те поне имат вкус за дрехи и всичко останало.
YOU ARE READING
BAD BOY
FanfictionИсторията се пише с pyfi_2000 Зелено. Те бяха зелено. Дълбоки, приличащи, примамни и изкушителни, както и очаквах. Предхождаха му на къдравата коса и тези скули, които имаше, а да не говорим за тялото. Беше облечен в черно, явно днес ще ходи на пог...