BAD BOY

I'm afraid

Беше ми познато...дървета, гора. Твърде познато, за да е истина.
Сънят се пресъздава...
Не е възможно, това е реалност и ти се намираш просто в една гора.
Забелязал това, Хари ме погледна въпросително.

-Какво има?

-Нищо, няма проблем.

-Изабела познавам те много добре. Пребледняла си цялата като платно. Кажи ми какво става? - този твърд и трог глас на къдрокоското го прави още по-секси отколкото е.

-Хари престани. Казах ти, че няма нищо. - понечех да мина покрай него, но той ме хвана за лакътя и застана пред мен.
Повдигна вежди карайки ме да говоря.

-Можеш да ми кажеш, знаеш го. - извъртях очи отегчено, въпреки борбата вътре в мен. Думите му успяха да изпратят малки нещица по цялото ми тяло...

-Не знам кое е това място, но съм го виждала.

-Къде?

-В съня ми. Онзи сън за който ти разказах. В който бягахме от Зейн. - отстъпих няколко крачки назад и се огледах. - Спомням си, че бяхме малко по-надолу от тук. Понякога се страхувам, че може да ти навреди...

-На мен? - проклятие. Много си глупава, Изабела. Защо ти трябваше да го казваш.

-На нас. Имах предвит на нас да не ни нарани.

Стайл се приближи отново до мен.

-Знаеш, че това е невъзможно нали?

-Няма нищо невъзможно, Хари. По всяко едно време може да му дойде нова идея как да атакува. От къде може да сме сигурни, че даже сега не планира нещо, а?

-Не можем. Но това е Зейн, ако ще прави нещо, ще го направи както трябва. Нужно му е време да усвои нов план, понеже бях прекалено умен за да разваля последния.

Идиот.

-Хари моля те. - дори не знаех за какво го молех.

Той хвана ръката ми нежно и я стисна внимателно, все едно щеше да се счупи след секунди.

-Чуй ме добре... Аз няма да позволя на никого да те нарани. Няма да позволя да ти се случи нещо. С мен си в безопаснот.

Защо? Защооо? Мамка му, защо трябваше да се държи така с мен. Страшно много ме объркваше. Аз трябваше да го мразя, а не да изпитвам...каквото и да изпитвах към него.
Тези негови очи, които обхождаха всяка една част от мен докато си мислеше, че не забелязвам. Потъвах в тях, когато ги гледах. Зелени като тревата...винаги търсеха мен.
Устни, които вмомента копнеех да целуна. Къдрици, които желаех да дърпам, за да чувам най-хубавия звук от него.
Да не споменавам тялото, което имаше...