Гледна точка на ХариМислите ми се въртяха в различни посоки, тъй като нямах ни най-малка представа какво съм вършил снощи. От мръсния прозорец виждах, че по сутрешното небе се виждаха тъмни облаци и скоро щеше да завали сериозен дъжд. Въпреки това стоях в училищния стол и не правех нищо, единствено мислейки за неща, за които не трябва да мисля в толкова ранен час. Хората минаваха покрай мен, говореха си, споделяха си, смееха се, а аз бях като фон на тяхната радост.
Двама човека, до които изобщо не ми беше в момента, се зададоха, гледайки един към друг. Лиам имаше смесени цветове по лицето си. Не ме видяха изобщо, поради огромното момче, стоящо по средата на пътя и ядещо сандвич с размера на главата ми. Все пак можех да чуя какво си говореха и не ми влизаше в работата, но се заслушах.-Как се чувстваш?
-И по-добре съм бил.
-Съжалявам, че трябваше да понесеш това, Лиам.
-Спри да ми се извиняваш по дяволите. Казах, че няма проблем.
-Добре ще престана.
-Между другото, тази пола добре очертава извивките ти.
Чух някакъв лек смях от нейна страна. Що за комплимент?
Като се замисля така лицето му изглежда по-добре. Можеха да се добавят още няколко синини, но все някой ще се погрижи за това като знам голямата му уста.
Лиам се взираше в телефона си за дълго, доколкото можех да видя. Защо ли изобщо ги наблюдавам? Защо ли изобщо дойдох на училище след като ще кисна на този стол цял ден, докато Луи не се появи? И Анджела не се е мяркала..-Изабела .. ще ме покриеш ли от първите два часа?
-Но защо?
-Сестра ми не е добре, отново. Трябва да я видя, влошава се.
-Искаш ли да..
-Не, не идвай. Не искам да пропускаш часове заради мен.
Сестра? Откога Лиам има сестра, винаги си е бил единствено дете.
-Обади ми се, когато можеш, Лиам. Притеснявам се.
-Непременно.
Той я обара безцеремонно и й залепи целувка на врата. Защо гледам изобщо? Защо това малко копеле си намери едно наивно момиче и започна да я върти на малкия си пръст , а аз трябва да виждам всичко и да се предполага, че не трябва да правя нищо?
Съмнявам се да остана цял ден в този вмирисан стол.
След като се разделиха се изправих и излязох от училище, виждайки фигурата на Лиам да се движи наперено.
Последвах го.
YOU ARE READING
BAD BOY
FanfictionИсторията се пише с pyfi_2000 Зелено. Те бяха зелено. Дълбоки, приличащи, примамни и изкушителни, както и очаквах. Предхождаха му на къдравата коса и тези скули, които имаше, а да не говорим за тялото. Беше облечен в черно, явно днес ще ходи на пог...