-Малко по-малко започваш да се влюбваш в Изабела. - каза Луи.
-Ох, не знам, дали е така или не? - започнах да си трия лицето с ръце.
-Така е. Хари, осъзнай се и отиди да говориш с нея. Не виси тук като кукувица. С висене нищо не постигаш.
Погледнах го и направих нещо като усмивка.
-Знаеш ли? Прав си.
-Така ли?
-Да, прав си.
-Чакай, чакай малко. - той придърпа стола си до моя и се хвана за ухото, така че да чува по-добре.
-Я повтори, че не те чух. - извъртях очи, повтаряйки думите си:
-Прав си.
-Я пак, ако може малко по-високо, че не чух.
-Прекаляваш вече. - казах с насмешка и станах.
*след час*
"Пред вас съм. Слез да поговорим."
Изпратих съобщението и след секунди получих отговор.
"Защо? За да ми се изсмееш? Не, благодаря."
Извъртях очи и слезнах от колата. Няма да й се моля. Щом няма да излезе, аз ще се кача. Позвъних на звънеца и не след дълго ми отвори една жена, която много приличаше на Изабела, но не беше тя.
-Мога ли да ви помогна с нещо? - попита учтиво тя.
-Всъщност да. Изабела вкъщи ли си е?
-Да, сега ще я...
-Кажи, Хари. - тя седеше със скръстени ръце до вратата.
Изляза, затвори я и ме погледна.
-Искам да ти се извиня за държанието ми онзи ден.
-Само това?
-Ти какво очакваше? Серенада и билети до Хаваите?
Поех си дълбоко въздух и погледнах настрани за една дълга минута. Тя ме гледаше, усещах го, но ме беше страх да направя каквото и да било.
-Знаех си. - тя се обърна и тръгна да влиза, но аз я хванах за ръката, обърнах я и я целунах без да се замислям дори за секунда.
Беше супер. Всъщност не беше супер. Беше невероятно. Не исках да я пускам. Исках само да я прегръщам и целувам.
Не се целувахме дълго, но когато се отделихме един от друг, ми се щеше да не бяхме. Стояхме и се гледахме, докато тя не потрепери и аз се усетих, че й е студено. Съблякох якето си тъкмо щях да го наметна на гърба й, но тя ме спря.
STAI LEGGENDO
BAD BOY
FanfictionИсторията се пише с pyfi_2000 Зелено. Те бяха зелено. Дълбоки, приличащи, примамни и изкушителни, както и очаквах. Предхождаха му на къдравата коса и тези скули, които имаше, а да не говорим за тялото. Беше облечен в черно, явно днес ще ходи на пог...