Живот сред момчета

10. Срещата

От гледната точка на Кил.

Събудих се. Нямах търпение. Всички си имах ме срещи. Това беше супер, но сега е чак 10:00 сутринта. Има много време. Как мразя така, но все едно. Станах, преоблякох се и отидох при момичетата.

-Е ще се приготвим ли?

-Да, но Фреми има още много време.

-Е нищо. Те сигурно ще си купуват смокинги? Така, че аре. Нека да си намерим хубави дрехи.

-Да Фреми е права.

-Хайде Кил Моля те.

-Не Милайни. А и аз не обичам да съм с рокля. Не ми отиват роклите.

-Е стига де. Дори и аз ще се облека с рокля. Въпреки, че мразя.

-Да за теб Фреми, но за мен не. Ще се облека с една пола. Поне да съм дори като вас. На теб Милайни винаги ти отива. Каквото и да сложиш.

-Стига Кил. Поне ела. Имаме куп дрехи. Може и на вас да ви станат.

-Ами добре ще видим.

Ние отидох ме в гардеробната. Там държах ме всичките си дрехи. Накрая пристигнах ме и влязох ме.

-Мале колко много дрехи. По за мен онази.

Нанси се затича към една рокля. Тя беше цялата червена, а на ръкавите имаше малко зелено. Тя си я хареса. Фреми откри една лилава рокля. Ину една черно - червена. Милайни откри една чисто бяла. Сали откри една червена. Аз не исках да съм като на погребение, но все пак си взех една черна рокля. Не обичах рокли, но все пак, а и какво да правя когато този цвят ми харесва?

-Сериозно ли Кил? Вземи нещо по-светло, а не веднага черното.

-Не мога. Какво да направя когато това ми е любимия цвят?

-Стига Кил. Така ще се изложиш.

-Е Нанси какво тогава да направя? Ще облека черната рокля.

-Еми добре щом искаш.

Накрая ние си избрах ме дрехи.
Сега само чаках ме. Накрая слънцето залезе. Ние отидох ме в градината с розите. Разделих ме се и после се събрах ме там.

-Но какво става тук?

-Незнам. Мен Лави ме покани тук.

-Мен Бони.

-Мен Фокси.

-Мен Курама.

-А мен Юга.