Живот сред момчета

39. Ину се връща

От гледната точка на Ину.

Най - сетне се прибирам. Не мога да разбера защо Кил толкова настояваше да се прибера? Ем все едно. Аре, а и Алкара много ми липсва. Ако го видя ще се развеселя...Аз продължих да ходя. Бях стигнала до мостчето. Щом го премина, направо ще се прибера. Все пак момчетата ми липсват...След около десет минути се прибрах. Странно. Обикновенно Алкара стой на вън. Понякога по цели дни. Защо сега не е на вън? Аз бързо
се прибрах и извиках.

-Алкара???!!!

Тогава Соуши и Курама дойдоха.

-Ину добре ли си?

-Да и Моля ви не говорете едновременно.

-Добре.

-Ето пак го направих те. Ъх...Все едно. Къде е Алкара? Що не е на вън? Това не е обичайно за него.

-Наказан е.

-Защо?

-Ами миналата седмица Яо дойде. Аз му позволих да отидат на поляната, защото той ми каза, че Юги е позволил на Яо. И така когато аз и Юги отидох ме да ги видим тях ги нямаше. Добре че той изпрати дракони да ги вземат. Те бяха в гората на Смъртта. Затова го наказах да не излиза докато не се прибереш.

-КУРАМА!!!ТА ТОЙ Е ДЕТЕ...

Курама се отдръпна. Беше много уплашен. Не ме винете, че имам такова въздействие.

-Курама та той е само на три. Ти какво очакваш? Любопитен е...Това е несправедливо. Да беше му простил. Отлично знаеш, че той няма да направи такова нещо. Не и нарочно.

Аз със скръстени ръце се обърнах към Соуши.

-Соуши, къде е Алкара? Казвай...Веднага.

-Горе в стаята си е.

-Добре. Мерси.

Аз се качих горе. Когато отворих вратата видях, че Алкара е с наведена глава.

-Алкара.

Той така и не ме погледна. Аз отидох и седнах при него.

-Алкара. Какво има?

Той започна да плаче.

-Съжалявам...

Прегърна ме.

-О спокойно. Не ти се сърдя. Няма за какво да ми се извиняваш. По скоро баща си постъпи лошо когато те наказа.

Той ме прегърна.

-Спокойно. Какво ще кажеш да излезем на вън? Ще си играем.

Накрая той се усмихна.

-Хайде да излезем.

Ние Слезнах ме. Тогава Курама се обърна към Алкара.

-Алкара...Извинявай.

-Няма нищо. Все още те обичам.

Алкара отиде и го прегърна. Тогава аз, Соуши и Курама изчезнах ме на вън. Започнах ме да си играем, но нещо ме тревожете. Нещо лошо ще се случи.