Живот сред момчета

30. Разговор

От гледната точка на Лави.

Стоях ме в бесетката и си говорех ме.

-Тате.

-Да.

-Защо Евелина си тръгна? Не иска да си играем ли?

-Не знам. Бони защо Евелина си тръгна?

-Мисли, че е вече голяма и не и се занимава повече. Добре, че поне Нанси си е в къщи. Ако бях я оставила да се прибере сама, Фреми щеше да ме убие.

-Вярно.

-Тате, а какво стана с чичо? Къде е Той?

-Да това е добър въпрос. Къде е?

-Не знам. Постоянно изчезва без да ми каже.

-Странно. Обикновенно ти го правиш.

-Да знам, но вече се притеснявам.

-А защо не го потърсите.

-Алкара не става просто така. Има време.

-Е ще го открием.

-И Акума ли е с него?

-Акума ли? Юги кой е Акума?

-Ами Лави това е един от драконите ни. Той принадлежи на мен и на Юга. Сега сигурно той е с него?

-Сигурно.

-Бони?

-Да Сю.

-Как така Евелина е по - голяма от нас?

-Ми тя ръсте бързо.

-Ол. Затова ли не иска да си играем?

-Ами да. Вече е тинейджър и трудно я контролирам.

-Е когато и вие пораснате малко повече ще станете тинейджъри.

-Тинейджъри?

-Да.

-А ти и Чичо?

-Какво за мен и него?

-Вие кога сте били Тинейджъри?

-Яо защо питаш точно това?

-Спокойно Соуши. Донякъде това е добър въпрос.

-Защо? Чакай ти изобщо на колко си?

-На 500 години съм.

-500? Това не е реално.

-Аз съм Вампир. Как мислиш? Бил съм Тинейджър още когато бях на 100 години.

-И още не си остарял.

-Това го чух.

-Знам.

Тогава Кенда ме хвана за ръкава и започна да ме дърпа.

-Тате ела да играеш с нас Моля те.

-Да играя ли? Не, не.

-Моля.

-Защо не играеш?

-А защо те не играеш?

-Бих играл ако Яо искаше?

-На мен ми е все едно тате.

-Моля те играй с нас.

-Добре.

-Супер.