Живот сред момчета

32. Опасност

От гледната точка на Лави.

-Кил. Ти и Бони отидете при останалите и се приберете. Аз ще остана тук с Юги и ще му помогна.

-Благодаря ти Лави! Много ти благодаря.

Кил ме прегърна и заедно с Бони се прибраха, а аз останах с Юги.

-Юги. Хайде събуди се. Юги.

Сега той започна да ме Ядосва. Трябва все някак да го събудя, но как? Как да го събудя?

-Юги чуй ме. Искам да се събудиш. Хайде Юги. До сега не си бил в не съзнание.

Ух...Как мразя така. След малко започна да вали. Аз няма да се прибера без него. Обещах на Кил. Как да го събудя? Не бива да го лекувам докато не се събуди. Тогава ще бъде рисковано.

-Юги. Юги хайде събуди се.

Но тия какво са му направили? Видях много рани. Главно по ръцете му. Той се защитаваше. Много кръв има. Цялата му блуза е разкъсана и е в кръв. Трябва да я махна, но трябва да се събуди. Раздвоен съм. Ако останем тук нещо ще ни нападне, но не бива и да го места. Обаче кръвта ще се разнесе и ще привлече някой. Ух... Просто ще го заведа в онази пещера. Аз леко го вдигнах и го Заведох в пещерата. Там леко го поставих на земята. Направих последни опити да го събудя.

-Юги. Юги Моля те поне този път. Събуди се.

Той не отговори. Искам да се събуди. Трябва да му помогна. Погледнах към гърлото му. Имаше следи от зъби. Нещо го беше захапало.

-Какво ли може да е?

Трябваше да проверя. Затова реших да му сваля блузата. Леко я дръпнах нагоре и тогава ръката му ме хвана и му стисна. Той се вдигна, стисна ми още повече ръката. Едва си я усещах.

-Юги. Спри.

Накрая той ме хвърли. Аз паднах на земята, но и не исках да го удрям. Не исках да се бия срещу него.