Живот сред момчета

55. Привидение

От гледната точка на Юги.

Лежах до Лави. По - скоро седях на стола подпрял се леко на дивана. Стоях и го чаках да се събуди. Бях със затворени очи, но не спах. Не посмях да го направя. Просто Стоях. Не знам кога ще се събуди, но няма да рискувам. Ако ни нападнат трябва да съм готов. Трябва да го защитя. В къщата беше студено. Не бях идвал тук от десет години. Не съм пали печката. Тогава усетих, как Лави започна да трепери. Отворих очи и му погледнах ръката. Замръзва. Тогава станах, отидох до печката, взех дърва и ги сложих. Къде ли е кибрита? Отидох в кухнята и погледнах в чекмеджето. Там е. Взех го, отидох до печката и я запалих. Започваше да става по - топло. Обърнах се към дивана. К - къде е Лави? Отидох там.

-Лави?

Не. Той просто не може да изчезне. Никой не изчезва просто ей така.

-Лави?

Тогава дойде мъгла. Къщата изчезна. Вече не виждах нито печката, дивана и стените. Стоях на сред постуща. Огледах се. Това място ми е познато. Това е гробище. Погледнах надолу и видях гроб. Този гроб беше на майка ми. От лявата й страна беше гроба на баща ми. Но защо? Аз продължих тогава не можах да повярвам. Не виждах нищо. Одеро ме ослепи, но все пак усещах. Тези три гроба пред мен. Те са на Лави, Кил и Яо. Паднах на колене, питайки се, какво се случва, защо е така и какво съм направил? Тогава дойде един човек до мен.

-Е видя ли?

Винаги бих му познал гласа.

-К - Клеар.

-А не се бой. Аз още съм в ада, но съм тук заради съдбата. Тя ме доведе. Надявам се виждаш, а тоест усещаш. Винаги съм бил изумен от теб. Умееш да нараняваш. Жалко, че се хабиш.
-Каква говориш?

-Гроба на Кил, Яо и Лави. Какво друго. Моят съвет е да си заминеш. Така ще избегнеш тяхната смърт.

-Не мога да ти вярвам.

-Повярвай. Ами виж. На гробовете ясно пише.

-Сега ми се подиграваш.

-Опа Извинявай. Ще ти прочета.

,,Лави. Съпруг на Нанси почина, когато се пробваше да защити нея, Кенда и Сю от демон с четири крила и червени очи. Демон голям с остри нокти и със остри зъби, който искаше мъст.,,

,,Кагамане Кил съпруга на изчезналия си мъж, Юги. Загива когато се пробва да защити единствения си син, Яо от съпруга й, който ги напада на 6 Януари.,,

,,Саманаки Яо е син на Кагамане Кил и на Юги Саманаки. Загива пет дни след смъртта на майка си. Убит от собствения си баща.,,

-Не е вярно.

-Не е ли Юги? Не е? Това пише.

-Защо ми е да ги убивам?

-Не знам. Ти си виновния. По - добре си замини. Повече няма да ги видиш, но ще е за добро.

-Защо да те слушам?

-Виж. Аз може да съм зъл, но съм го преживял. Така ще е най - добре.

Той изчезна. Говореше ми като приятел. Не мога да повярвам.

...

Отворих очи. Какво става? Сега съм до Лави, а печката е запалена. Това е вярно. Щом той се оправи ще замина. Подложих глава си до него и заспах. Само си мислех за това което Клеар ми каза.