Живот сред момчета

16. Събуди се

От гледната точка на Юги.

Стоях при Кил. Как да й обясня? Лави стоеше до мен. Искаше да ме успокой, но нямаше как. Вътре в себе си се обвинявах. Това което и причиних. Защо?

-Стига Юги. Тя ще се събуди.

Погледнах го Замалко. После отново погледнах към Кил. Тогава с периферното видях, че Нанси идва при нас.

-Лави?

-Да.

-Ела. Нека да отидем при другите. Да видим как са.

-Добре. Ти ще се справиш ли?

-Да.. Не се притеснявай.

-Добре.

Те излязоха от стаята. Аз Стоях до нея. Исках да се събуди. Да й обясня всичко това което се случи. Не исках тя да пострада. Не го исках. Надявам се скоро да се събуди, но ако не.....Тогава няма да си простя.

При Лави и Нанси. От гладната точка на Лави.

Юги е добре. Всичко се подрежда. Ние отидох ме при останалите. За щастие имах ме няколко бази. Отидох ме в северната база. Там бяха всички. Когато влязох ме Фреми беше до Бони и го държеше за ръка. Бони беше в безсъзнание. Всички пострадали бяха. Сали и Фокси ги нямаше. Къде ли са? Аз отидох при Ину. Тя беше при Курама и Соуши. Плачеше. Нанси дойде с мен. Тя седна до Ину.

-Спокойно Ину. Те ще се оправят.

-Сериозно ли? Те ще се оправят ли?

-Да казвам ти. Не се тревожи.

-Ще се опитам.

Тя отиде и при Фреми. Просто искаше да помогне. Аз отидох при Юга. Юги вече при Кил. Поне да бъда до него. Той беше най - тежко ранен. Юги не беше на себе си. Направи му много рани. Цялата му ръка е в рани и кръв, Гърба му също. Направо цялото тяло. Седнах до него. Накрая той си отвори очите. Погледна ме.

-К...къде е..е Юги?

-Стига Юга не говори. Той е добре сега какво при Кил. Помага й.

Той отново замълча. Стоях при него. Наистина исках да се оправи.

От гледната точка на Юги.

Стоях до нея. Дори и заспах. Накрая осетих един нежен допир. Вдигнах си главата.

-Юги?

-Кил?

-Какво правиш тук?

-Дойдох да те видя. Виж Съжалявам, че те нараних. Не исках. Аз просто бях извън контрол.

-Нищо Юги. Знам, че това не беше нарочно.

-Все още се обвинявам.

-Не е нужно. Казах ти. Знам, че не беше нарочно.

Тя ме хвана за ръката. Продължаваше да ми говори. Още бях гузен. Накрая тя ме целуна. Помисли си, че така ще ми помогне. Еми получи се. Аз я прегърнах. Радвах се, че отново е добре. Сега останаха само другите. Ра и Амон ще ти м помогнат. Аз ги изпратих при тях. Утре може би щяха да са там и за ги излекуват.