Тайната

Първа глава

Аз съм Алина. На шестнайсет. Живея в малък град. Тук никога не се случва нищо интересно. Всички се познаваме и сме в еднообразно, скучно и донякъде придвидимо ежедневие.
Всяка година преди началото на училище се организира есенен панаир. Не е кой знае какво, но целия град се събира.
Както обикновено в последния ден от лятната ваканция отивам там с двете си най-добри приятелки Лидия и Марго. С тях се познавам от както се помня.
В по принцип тихия и спокоен парк сега е шумно и претъпкано. Пълно с всякакви сергии за храна и дрънкулки,както аз ги наричам. Но ние не се отправяме към тях. Насочваме се към гондолата. След това обикаляме почти всички атракции. Купуваме си понички с шоколад и захарен памук. Сядаме на една пейка по-далеч от цялата шумотевица на панаира.
- Мислите ли, че тази година ще има нови?-питам аз.
- Вероятно. Всяка година има, но добре знаеш, че всички готини момчета отиват в съседните паралелки- казва Лидия. Тя е с ягодово руса коса. Малко по-ниска от мен.
- Абсолютно вярно! Но пък кой знае-може би този път ще имаме късмет-отвръщам аз.
- Аз пък чух, че щяло да идва някаква група момчета. Не се знае от къде, а само, че ще са в нашата гимназия- съобщи с заинтригован поглед Марго. Тя е с черна коса и сини очи.
- Може. Но пък ми е интересно, защо ще идват? А да не говорим, че в този град няма нищо интересно- размишлявам на глас.
- Лина, миличка, какво те интересува толкова причината? Нали ще дойдат- сопва ми се шеговито Лидия.
И е права. Мен какво ме е грижа, че някакви момчета, никому неизвестни, ще идват.
- Дано успеем да се уредим с някой от тях-изкисква се Марго.
А трите ведно добавяме:
- А дано, ама надали!- и избухваме в смях. Това си е наша нещо като шега.
През цялото време имам чувството, че някой ме наблюдава. И веднага се ядосвам на себе си за параноята. Но все пак се оглеждам. Тогава погледа ми се спира на него.
Седи на пейката от другата страна на улицата. Погледите ни се срещат и усмивка изплува на устните му. Наблюдава ли ни? Подслушва ли? Нямам идея. Вклеждайки се в тъмните му очи, почти черни, аз сякаш забравям за всичко друго и остава ме само аз и той. Който и да е той. Има черна коса. Няколко кичура падат върху челото и очите му. Определено е красив. Извъртам погмед. Имам чувството че сме се взирами един в друг цяла вечност,а всъщност е не повече от може би половин минута.
Марго и Лидия говорят за новата учебна година, но ги слушам само с половин ухо. Моите мисли се връщат, колкото и да се съпротивлявам към момчето отсреща. Хвърлям му още един поглед. До него има огромен лабрадор. Играят си заедно. Как не съм забелязала кучето? Та то е толкова голямо! Както и да е. Усещайки погмеда ми се усмихва отново и вдига глава. Определено съм го виждала някъде. Страчно ми е познат! Проблемът е, че не знам от къде.
Докато размишлявам чувам Марго да казва:
- Хайде към центъра! Може да обиколим книжарниците и да се приберем. Все пак трябва да се подготвим за първия учебен ден.
- Добре-казваме в един глас с Лидия. Някак си се искам да съм, колкото се може по-далеч от онова момче. Вероятно си въобразявам, но има нещо в него. Не съм сигурна какво, но го има и ме кара хем да се плаша от него, хем да искам да съм около му. Стигам до извода: Определено трябва да се махна.
Изхвърляме отпадъците от поничките и памука. Изправяйки се момичетата също го забелязват и си разменяме усмивки. Тръгваме надолу по баира отравяики се към центъра. Отново усещам нечий поглед върху себе си. След като стигаме към края на улицата и се обръщам. Не съм сигурна дали вълната от облекчение , или тази от разочарование преобладава. Него го няма.

Вче сме в центъра. Разхождаме се по главната улица. Говорим и се смеем. Опитвам да се оттърся от странното чувство преследващо ме цял следобед. Напразно. Мислите ми се въртят единствено около него и колкото повече се опитвам да го изкореня от там, сякяш все повече се загнездва. Все още усещам, че някой не ме изпуска от око. Определено полудявам...

Обикаляме почти всички книжарници и си купуваме купища книги и химикалки. след това се прибираме. Влизам в апартамента си. Живея с баща си, а по това време той е на тренировки ,така че съм сама. Оставям покупките на бирото си. Приготвям униформата си за утре и влизам под душа. След това изсушавам дългата си кестенява коса и я връзвам. Започвам да чета от новите си книги.