Тайната

Ocма глава

Тъкмо свивам зад ъгъла и виждам, че Лидия идва. Мятаме си за поздрав и изравняваме ход.

-Ново яке ли имаш?-любопитства Лидия. Няма смисъл да лъжа. Та нали ще види като го върна на притежателя му. Със сигурност ще трябва да разкажа как е минала „срещата". Определено смятам да пропусна последната част.

-Не е мое. На Алекс е.-вече пресичаме и сме почти в училище.-Вчера ме изпратихте по потник без връхна дреха. Стана ми хладно и той бе така добър да ми даде якето си.-обяснявам избягвайки подробности.

-Колко сладко!-възкликва приятелката ми.-Сега като се качим ще разкажеш до най-малката подробност какво е станало. Ако си мислиш, че ще се оттървеш няма да стане.

-Всъщност на това се надявах-признавам си аз.

-Надявай си се колкото щеш. От нас спасение няма!!

-Знам, знам-и двете се засмиваме. Влизаме в училище и се отправяме към класната стая. Тъкмо се качваме на втория етаж, когато забелязвам новите. Говорят с останалите от класа. Момичетата естествено са залепили за тях. А момчетата говорят за нещо с новите и се смеят.

Чувствам го като аларма. Известие. Само докато стъпих в училище знаех, че той е тук. А като се качих погледът ми попадна точно на него. Нямам си идея от къде но просто чувства, че той е там. Седи на дивана от лявата страна на площадката на втория етаж. Опънал е дългите си крака на масата пред дивана. Еванджелин е седнала точно до него.

Тя е най-ужасното момиче, което за крепките си шестнайсет години съм срещала. Винаги получава това, което иска. Мазни се на всички учители. Сменя гаджетата си като носни кърпички по време на хрема. В момента върти русата си опашка на пръстите си и прави мили очички на Алекс. Трябваше да се досетя, че отново ще реши да се покаже в цялата си светлина и да завоюва новите хоризонти. Бас хващам, че ще си пробва късмета и с петимата.

Около тях са насядали останалите.Отправяме се към тях. Алекс не ме изпуска от погледа си. Ева му говори нещо,но той въобще не я слуша. Щом забелязва това ме поглежда така сякаш ми казва, че това е нейна територия. Игнорирам я. Всъщност кога ли съм й обръщала внимание? С Лидия заставаме пред малката масичка пред дивана, обградена от няколко фотьоила. Сложени са с идеята учениците да сядат докато чакат учителят да дойде.