Тайната

Трета глава

По принцип обичам да сядам сама на чин. Така не се съобразявам с никого.
Всички сядаме по местата си. Аз съм на третия чин до прозореца. Новите стоят строени като войници пред бялата дъска. Класната е дребна жена. Мрачна като цяло. Винаги се облича в черно. Заради това си спечели прякора "смъртта", въпреки че не е злобна. Преподава ни по химия и биология. Представя един по един новите.Класът ни до предната година бе от 21 ученика, но сега с новите значително нарастнахме.

Заигравам се с гривната на ръката си. Не е нищо особено. Подарък от майка ми. Тя ми я е сложила малко след раждането ми. Не я свалям дори когато спя. Това е единственото, което имам от нея. Представлява сребърна нишка с няколко висулки на роза, месечина и някакъв символ, който така и не разбрах какво означава. Не слушам какво говори класната не ме и интересува.

Вдигам глава, усетила тежестта на погледите на съучениците си. Явно са ме питали нещо. Обръщам се към госпожата с объркан поглед. Тя разбира , че съм се разсеяла и повтаря:

- Алина, преди малко казах, че ще е добре ти като по-силна ученичка с още няколко момичета да помагате на новите. Разбира се, ако нямате нищо против- аз кимвам. Не умирам от желание да помагам на някого от тях, а и не съм длъжна. Но пък като се замисля няма да е голям проблем стига да не ме сложат с този Александър. Още от сега ме дразни и съм на мнение, че едвам ще го издържам през часовете, а камоли да прекарвам допълнително време с него.

-Разбира се. Защо не- отвръщам.

- Добре. Кои ще са другите четири момичета?

Тук не се замислям. Отговорът ми е ясен. Щом аз съм набутана-ще споделя тази отговорност с приятелките си. Пък и щом се обръщам към тях те ми кимат одобрително.

- Лидия, Марго, Малия и Лайа- с последните две също се познаваме от векове. Петте винаги сме били близки. Лайа е с тъмна коса и очи, а Малия е по-скоро с кестенява коса и кехлибарени очи. Отново им хвърлям поглед. Вече едвам прикриват усмивките си, оглеждайки новите. Само аз ли не съм толкова въодушевена от идеята?!

Класната също се усмихва:

- Чудесно! Вие сте отговорни момичета и вярвам, че ще помагате на новите-едва не подбелвам очи. Полагам всички усилия да остана сериозна.- Аз предлагам да сядате с момчетата и през другите часове. Тъкмо ще можете да се поопознаете-е вече се налага да стискам зъби, за да не зяпна. Защо е това?! Да не би да са бебета, че да сме им бавачки. Нямам думи! Моля се наум да не ме сложат с Александър. Отново се заигравам с гривната. Успокоява ме. Вдигам поглед и отново оглеждам новите. И веднага съжалявам за действието си. Погледът ми се среща отново с този на Алекс. Усмихва ми се и откланя поглед към гривната ми. Май ми се струва, но сякаш през тъмните му очи преминава първо изменада, а след това нещо като задоволство. Усмивката му става още по-широка. Това определено ме дразни! Да не би той да ми я е подарил, че да се радва толкова. Забелязва смущението ми и поклаща глава. След това поглеждам момчето до него. Мисля, че името му бе Тео. Той оглежда стаята и по-скоро плашещите препарирани животни. Забелязваме и ми намига, а аз му се усмихвам широко. Не знам защо, но това беше нещо като напук на Алекс. Или поне аз така го чувствам. След това скришом го поглеждам. Този път е намръщен. Изглежда така, че едва ли не съм го наранила. Изведнъж ми става гузно, все едно съм наранила много скъп за мен човек. Е определено откачам! Той да е наранен за дето съм се усмихнала на друг!? Как пък не!
Добре, че класната отново заговаря:
- Тео, ти ще седиш до Малия-посочвайки чина от дясната ми страна.- Елиас до Лайа-чина пред мен.- Томас ти ще си до Марго.- Тя стои зад мен и я чувам как се изкисква. От момичетата останаваме аз и Лидия, а от момчетата Александър и Стайлс. Аз искам и не искам да сядам с Алекс. Нещо все ме дърпа към него и точно за това искам да е далеч. И тогава чувам- Александър до Алина, а Стайлс до Лидия- посочвайки първо мен а след това съученичката ми стояща на първия чин на моята редица. С неохота ставам, за да може Алекс да седне от вътрешната страна.