Тайната

Девета глава

Тъкмо отварям входната врата и влизам у дома, когато усещам същото пулсиране по ръката си. Най-странното е, че онази масивна гривна я няма, но я чувствам. Усещам тежестта й над лакетя си. Тази,подарък ми от мама излъчва леко сияние и в миг съм в онова маково поле. Примигвам. Отново взех да откачам. Затварям входната врата.

ОПАСНОСТ. Нещо шепти в главата ми. Влизам в стаята си и затварям вратата след себе си. Ако има нещо на което се дразня, то е да съм на отворена врата. Не знам защо. Нещо винаги ме гложди. Не съм спокоина. Предполагам е останало от детството ми, нещо като страх може би. Истината е, че често се смъмрям за този мой „навик", но просто не мога да го преодолея. Преследваме като тъмна сянка от миналото.

Прозорецът не е отворен, но в стаята е ужасен студ. Потръпвам. Гривните пулсират по-силно и по-силно. Шепотът вече е писък. Оглушаваме. Обикновено обожавам да съм сама вкъщи. Чувствам свобода, мога да правя каквото и както пожелая. Никой не ми се бърка. А аз мразя някой да ми казва какво да правя. Никога не съм се страхувала от това да съм сама където и да било, особенно у дома. Това е моя територия. Тук съм в свои води.

Но сега нещо е различно. Не съм сама. Знам го. Има някой друг в стаята. Всяка частица от мен го знае. Нямам идея как, но дори знам къде се намира. Диханията му ме проглушават. Присъствието му ме задушава. Буца засяда в гърлото ми. Дори се досещам кой е. Или по-скоро какво е. Стои точно зад мен. Неволно докосвам наранената си ръка. После... После събирам цялата си смелост и се обръщам. Заставам лице в лице с Амбулема, както го нарече Алекс.

-Пак се срещаме, малка Линкма.-глъсът му дращи по съзнанието ми.

-Какво правиш тук?-питам. Изненадана съм от твърдостта на тона си. Изглежда по-същия начин, както в съня ми. И аз отново се взирам, там където би трябвало да са очите му. Амбулемът се изсмива. Ако мислех, че гласът му е ужасен, то подобието на смях е още по-лошо. Докато гласът му дращи, смехът му направо раздира съзнанието ми.

-Това е интересен въпрос, Ардженти. Защо мислиш, че съм тук?-това определено е реторичен въпрос.- Добре знаеш отговора. Тук съм заради теб. Както и очаквах господарят Ардер остана изключително доволен от новината за появата ти. Заповяда ми да те отведа при него.- Говори ми така спокойно. Май не очаква да окажа съпротива. Всъщност аз не знам как да му окажа съпротива. Физически е много по-силен, а и разликата в ръста си казва думата, а тя определено не е на моя страна.- Сега бъди добра малка Линкма и ела доброволно в Тенебрис.