Тайната

Десета глава

Все още не мога да възприема какво се случва. Сякаш на сън Алекс ме поведе по вито стълбище и ме заведе в стая. По средата, на която има огромно легло. Сега стоя на него. Има секция с книги, но така и не ги разгледах. Определено не ми е до тях. Има нощно шкафче с дебела книга отгоре, а от другата страна на спалнята се мъдри гардероб от черно дърво. Има общо две врати : тази през която влязохме и една леко притворена и се вижда, че води към баня. Тук няма нищо златно. Преобладават тъмни цветове. Което си е глътка свеж въздух, като имаме предвид обстановката на долния етаж.

Алекс се е подпрял на стената срещу мен и ме наблюдава. Сулана каза, че трябвало двамата да си поговорим и ни остави. А сега се чудя какво стана с живота ми? Къде се намирам? Защо се случва всичко това? С момчето срещу мен не сме си размели и дума откакто се качихме. Аз нямам какво да му кажа. Въпросите ми вече ми се виждат толкова безсмислени. А той, предполагам, че се чуди от къде да започне. Питам се дали изобщо искам да знам.

-Не искаш ли да кажеш нещо?- най-накрая проговаря Алекс.- Да крещиш? Или не знам...-прокарва ръка през косата си, а аз искам да го одуша.

-Точно така не знаеш! Дойде в живота ми и някакви Амбулеми, или както ти им викаш, почнаха да ме нападат! Видях собственото си тяло да стои безжизнено, да се взиращото се в нищото. Попадам насред макови полета, а след това изведнъж се озовавам в някакъв златен град по средата на нищото. Виждаш ли това-показвам раната на ръката си- това е заради теб! Ако не беше дошъл нищо от нямаше да се случи! Сега Ардер, който и да е той, ме преследва. А ти ме питаш няма ли да кажа нещо?! Ти как мислиш?-казвам ядно.

-Имаш право да се ядосваш...

- Не се ядосвам. Изсказвам мнение! Искам да се прибера!

-Ти си си у дома-казва. Да не е полудял?!

- Не не съм! Искам вкъщи! В моята стая! -осъзнавам, че звуча като малко дете, но не ме интересува.

-Не искаш ли да ти обясня ситуацията?

- Ще живея и без твоите обяснения.- той въздиша тежко и коленичи пред леглото, където стоя и хваща ръцете ми, прекалено бързо за да реагирам. Не знам защо, но се успокоявам. Истината е, че умирам да разбера.

-Знам, че искаш да разбереш защо се случва всичко това. Това ще стане, но постепенно. Ще ти разкажа всичко до най-малката подробност.- кимам, а той се настанява до мен все още държейки ръцете ми в своите.- Ти си от рода Ардженти, от страната на майка ти. Вашето семейство има задачата да пази Заветът на Аорите. Това тайната за безсмъртието, нашата тайна, и Ардер иска да се добере до него.