Тайната

Втора глава

     Първият учебен ден. Като всеки ученик не усетих как мина тримесечната лятна ваканция. Свикнах да спя до късно и да се излежавам, но днес се насилвам да стана рано. Измивам си зъбите. Обличам униформата и се взирам в отражението си в огледалото на стената на стаята ми. Вчесвам косата си и я връзвам на нисък кок. Слагам спирала на миглите и гланц на устните.

   Аз съм една от знаменосците. Униформата се състои от бяла риза, черна пола над коляното, алена пантелка-символ на училището и моите черни платненки, естествено моя добавка. Удобството преди всичко. Лидия също е с мен на трикульора заедно с две момичета от съседната паралелка. 

   Отиваме по-рано от другите ученици, за да направим последна репетиция. Слагаме си бели ръкавици и ленти с българското знаме на десните рамена.

   За майка ми е голяма работо, че съм на тази длъжност, но на мен хич не ми прави чест да се разхождам напред-назад носейки знаме в маршова стъпка. С нея се виждаме много рядко. Веднъж годишно се срещаме и често се чуваме по телефона. С татко са се разделили, когато съм била малка. Не знам каква е причината, но той не одобрява да контактувам с нея.

  След като учениците се събират и отиват при класовете си , знаменосците откриваме програмата. Свършваме и с Лидия отиваме при класа. Наистина има нови.

- Видяхте ли новите?- почти изкрештява развълнувано Марго като ни вижда.

По тъпите ни погледи явно си личи отговора. Определено ми става любопитно. Кои ли са те!? Марго въздъхва тежко и дискретно накланя глава. Проследяваме погледа й и забелязваме група момчета. някои от тях познавам добре. Те са от нашия или съседните класове. Но освен тях има още петима, които не разпознавам. Разглеждам момчетата едно по едно и тогава го виждам... Момчето от парка! А той сякаш само чака погледа ми да падне на него. Усмихва ми се, а аз го гледам опулено. Синеоката ни приятелка се изкисква и ни задърпа към тях.

-Елате, ще ви запозная с тях.

Нима вече се е запознала с тях? Определено е бърза. Сякаш имаме някакъв избор. тръгваме след нея. Тъмноокия не ме изпуска от поглед. първоначално се ядосвам, но решавам, че нещо съм се объркала. Защо пък ще гледа мен? Още един въпрос изниква в главата ми. Щом е нов в града откъде ми е познат? Така се замислям, че не усещам как сме се изправили пред тях.

-Това са Лина-казва марго посочвайки мен- и Лидия.

- Приятно ми еда се запознаем момичета- казва тъмноокия.- И определено имаш интересно име, Лина-продължава хвърляйки ми страшно дразнеща самодоволн усмивка. Сега като го оглеждам от по-близо забелязвам, че наистина е страшно красив. Има бледа кожа, а мастиленочерната му непокорна коса отново пада по очите и челото му. Усещам, че и  го зяпам. Бързо се съвземам и отговарям:

-Съкратено е от Алина. А вие как се казвате?- и поглеждам момчетата наоколо. Решавам, че е време да разбера как се казва това така мистериозно момче. Дали наистина ме наблюдава? И ако да-защо? А ако не официално ми хлопа дъската. Не съм сигурна кой е по-добрия вариант.

-Александър-отговаря предполагаемият ми  преследвач. Погледите ни се срещат. Забелязвам, че ме гледа така сякаш сме само аз и той, а не заобиколени от толкова много хора. Умивка изплува на бялото му лице. Откланям поглед. Уш, че гледам нещо над рамто му.- А това са Тео, Стайлс, Том и Елиас- посочва момчетата едно по едно. Тео е с кестенява коса и кехлибарени очи, има нещо зло в погледа му. Докато Стайлс е толкова миловиден и сладък. Той е с тъмна коса, но светли очи. Самото изражение наТом е умно сякаш знае абсолютно всичко. А Елиас е с мургава кожа и светло сини топли очи. Всички толкова високи!  Трябва да надигам глава, за да ги огледам. Не че аз съм кой знае колко висока- около 1,65см., но едвам им стигам до раменете.

- И на нас ни е приятно-казва Лидия.- Тъй като сте нови тук, ако имате нужда от помощ в ориентирането в училище или уроците- ние сме насреща. Нали, Лина?- обръща се към мен.

- Абсолютно- отговарям с неухота. Нямам намерения да си губя времето с Александър и тайфичката му, особено, ако продължава да ме зяпа така. Обръщаме се към програмата. Разменяме по още някоя дума и след края на представлението се качваме в класната стая.