Влогър (Niam Horayne; Larry Stylinson) [DISCONTINUED]

11

- Хора, познайте какво!

Зейн нахлу във всекидневната, където всички почиваха, едни излегнати на дивана, други спаха.

Още с влизането си, чернокосият привлече вниманието на Мина.
Напоследък..., започва да усеща... неща за Зейн.

Например, като я прегърне, като се сгуши в прегръдката й, тя не може..., да не усети онова трепкане на пеперуди в корема й.
Не й харесваше, но в същото време..., й харесваше.

Напоследък, Зейн и Мина се сближиха. Много.
Един ден, двамата се намериха сгушени в леглото на Мина, с нея в прегръдките му.
Казваше й за годините си в университета.
Разказваше й как се е запознал с момчетата, и Мина се чувстваше добре.
Той я държеше, и тя го държеше.

РЕТРОСПЕКЦИЯ

- Питат Зейн, ако трябва да избере между Мина и Тейлър Суифт, с коя би осъществявил сериозна връзка?

(Авторска бележка: Не съм любител на Тейлър, но НЕ я мразя и НЯМАМ НИЩО против нея!)

- Мина. - директно отвърна Зейн, като се усмихна на току-що събудилата се Мина.
Изглеждаше наспана, този път, и Зейн трябваше да се сдържи да не я смачка в прегръдка.
Тя, пък, се изчерви цялата и погледна надолу. - Защо? Ами, Мина е красива, сладка, умна е, забавна е, талантлива е, и яде много. Какво повече?

И се засмя, а на Мина изведнъж й прилоша.
Естествено, че се шегува.
Та той не може да я харесва, нали харесва момиче от курсовете си по рисуване.
Казва го само, за да отговори. Не за друго.

КРАЙ НА РЕТРОСПЕКЦИЯ

- Казвай! - писна жизнерадостно Луи, като в процеса събуди Лиам, който се беше сгушил в Найл.

- Познайте кой си има гадже! - започна да сочи към себе си, радостни очи, и с огромна усмивка.

Но Мина, около нея всичко се срути.
Както и чувства, така и настроение.

- Т-ти...? - попита плахо, и гласа й се пресече. Буца заседна в гърлото й, и имаше чувството, че ще де разплаче.

- Точно така!

Не.
Няма да бъде слаба.
Ще го преживее.
Та и Зейн е човек. Не е само за нея.
Преглътна.
Затвори очи за секунда. После ги отвори.

Няма да плача.
Няма да се разтройвам.
Няма. Да. Плача. За. Момче.

Но се разплака.
Сълзи започнаха да се стичат по бузите й, и преди някой да осъзнае какво се случва, тя скочи, и изтича навън.
Нямаше къде да отиде, да.
Беше тъмно, но Мина си проправи път към най-близкия парк, където седна под едно дърво, и зспопна да хлипа.