Влогър (Niam Horayne; Larry Stylinson) [DISCONTINUED]

16

- Знаеш ли какво? - наруши тишината Хари, и се изправи.
Лиам, който бе обвил Найл в ръцете си го погледна объркано, а Хари просто изтича в стаята на Луи, и се върна с него, и камера. - Мисля, че е крайно време да знаят.

Лиам, с ококорени очи, бързо де изправи, а Найл се усмихна широко.

- Да знаят какво? - попита Луи.

- Да знаят за нас. Официално. - отвърна му къдрокосия с лека усмивка и леко побутна партньора си, за да седне до Найл, докато другите двама седнаха пред камерата, и без да планират нещо, те започнаха записа.

Това е моментът.

Няма връщане назад. 

Очите на Хари моментално се насълзиха леко, и той погледна надолу. Лиам прехапа устна притеснено и пое дълбок дъх, после махна на камерата плахо.
Погледна към двете момчета на дивана, които му се усмихнаха бодро.

Трябваше да се приготвят за негативни, и за позитивни коментари.
Загуба на малък брой фенове.

Да заявиш ориентацията в интернет не е толкова лесно, колкото някой би си помислил.
Защото, хомофобите са навсякъде.
Могат да те обидят.
Могат да не те. 
Но ти все пак ще знаеш, че има хора, които ще те осъдят, за който си.

След малко мълчание, Хари погледна обратно нагоре, и очите му бяха червени.

- Може да предположите, че това е едно от малкото сериозни видеота на този канал. - засмя се сухо къдрокосият, и поклати глава. 

- Хари е прав..., и не, не е шега или нещо такова. Искаме..., да ви кажем нещо доста важно. - продължи Лиам. Но една буца се заби в гърлото му, и той просто погледна надолу. Не искаше никой да го вижда така.

Защо плачат ли?
Не е лесно, да разкриеш такава тайна публично.
Заради това плачат.

- Е, някои от вас вече можете да предположите, и от снимките, които качваме, и от нещата, които публикуваме. 

- Ще го кажа директно, и просто. Макар и да не е лесно, мисля, че е време да знаете какво става. - Лиам най-после събра сили, за да проговори.

- И двамата харесваме момчета.

- И си имаме приятели. Но..., нека ви кажем, това не е много лесно да се обяви. Знаем, че повечето от вас ще си помислят, о, за какво плачат? Да не би нещо трагично да е станало? Не, но е доста важно нещо..., защото..., защото ориентацията на човек е нещо, което допълва към същността му. Знаем, че някои от вас ще ни съдят. Даже може и да изгубим някои от вас. Но, това не ни плаши..., нали, Хаз?