Гордост ,предразсъдъци и любовни драми

1глава-Новото момче

Събуждам се от звъненето на алармата. Четери часа сутринта е. В осем съм на даскало. Да има много време до ночалото, но аз живея на три часа път... така че.
Казвам се Ваялет... просто Вал. Живея в Сащ. В Вашингтон . Е фактически погледнато аз живея извън града...Някои мечтаят да живеят тук. Мечти... мечти... една след друга и накрая се подлудяваш. Ставам от леглото и се оправям на бързо. Сресвам дългата си кестеняворуса коса и навивам крайчетата си. Косата ми попринцип е кестенява, но сега явно е с руси кичури. Обичам да правя експерименти с косата си. Обличам любимата си прилепнала черна пола и бяла тениска. Добавям и черно кожено яке и вече почти съм готова да излизам. Слагам си малко спирала, защото, ако не си сложа мязам на плъх. Готова съм да излизам, когато майка ми се провиква от кухнята да слизам на зякуска. Слизам по стълбите и сядам на масата да сестра си. Сестра ми е на 15.Казва се Мелиса. Това момиче никога не го разбирам. Никога не сме били близки. Просто сме много различни. Тя е как да кажа момичето мечта на мама. Идеалното момиченце. Това дете е уникално,хем е зубър,хем е една от известните в нейното даскало. Е бахти...нямам думи. Облечена е с черна пола и бяла риза,както и сако да не забравим и вратовръзката, абе най-обикновенна униформа. Учи в часно училище, защото взе изпит с почти максималния брой точки и влезе без да плащаме пари...
-Е как е? -питам я
-Мен ли питаш? -Е не стената
-Да не виждам друго момиченце
с руса сплетена коса на много плитки и униформа тука
-Оу...добре съм
-Деца след секунди ще сервирам кашата с броколи и аспержи-майка ми е с гръб към мен и виждам как сипва пумията в купичката.Издавам някакъв звук се едно ще повърна, а после не забелязано се измъквам
-Вал... на къде? -без да се обърна просто и показвам среден пръст и излизам.Какъв старт на деня. Запътвам се към метрото, но явно съдбата днес е решила да си изпусна
транспорта.Решавам да си хвана автобуса. За щастие той закъснява с 15мин.Пътят до даскало ми се струва цяла вечност.Очудващо пристигам като по часовник 5 мин. преди часа. Влизам в стаята по география и сядам на първия чин, защото само на него няма никой...има и други места, но ако седна там ще ми се подиграват до припадък. Мразя класа си. Нямам много приятели...абе изобщо нямам приятели. Всички са някви тъпанари един до един. Тук таме няква кифла или курва. Чакам да бие звънеца и класния да влезе. И най-накрая звънеца би. Учителят влиза, а след него като куче на каишка идва някакво момче. А не... това не е обикновенно момче. На всякъде, където погледна виждам татуировка. Има плочки и мусколи личат си през тънката блуза дори и през коженното яке.Косата му е черна и е вдигната на горе. Лошо моче. Сладък е.
-Здравейте ученици запознайте се с Джей... той вече е част от класа ви-момчето пристъпва от крак на крак и кубинките му кънтят из цялата стая-Абе седни бе момче-учителя Индия се провиква с индийски акцент. Често му викаме така,а и той е свикнал. Просто му излезе прякор, а и е от Индия.Из цялата стая има поне 5 свободни места и той сяда до мен. Чувам възклицанията на всички курви около мен.
-Какво правим? -пита след известно време, когато господина разказва за някакъв стар тъп урок.
-Все още нищо-облягам се назад
-Как се казваш? -поглеждам очите му... тези небесно сини очи
-Ваялет....ами... просто Вал-усмихвам се
-И така Ваялет.... Вал имаш ли си приятел?
-Не....все още не
-Дествена ли си? -той поглежда към мен и изобщо те обръща внимание на господина,който е зад него
-И така господин Джей Колинс бихте ли ни споделили какво си говорихте с госпожица Ваялет Холинстън?
-Да.... С удоволствие