Досегашният живот на едно обикновенно момиче от Вашингтон , Ваялет и се струваше тежък и жесток. Само на 17 е и мрази живота си. Мислеше,че животът и се е провалил, но се оказва, че е бил прекрасен. Всичко вървеше добре ....докато не се появи той. Н...
-Какво? -казвам, когато се приближи толкова близко, че ако си вдигна леко главата ще го целуна -Чу ме-казва и опира челото си в моето -За какво става въпрос? -питам и започвам да дишам тежко -Нали не искаш да кажа на дирокторката -Да-казвам бавно -Е тогова знаеш,че ще направиш една уговарка за мен -Да -Абе ще ти го обясня така, когато те повикам, имам нужда от теб просто ще идваш....ясно -Ясно -Разбрахме ли се? -само кимам с глава-Добре тогава нека да влизаме -Добре-той ми подава ръка и аз я поемам Остатъка от деня мина в прекарване на скучните часове. Няма какво да ви лъжа, но почти винаги проспивам часовете. Джей през цялото време беше седнал до мен. Чувах всики как си шушукат за това как може едно толкова красиво момче да е седнало до момиче като мен. Но общо взето вече не ми пука,не че преди ми пукаше. Чувах как Джей леко похъркваше във всички часове. Реших и аз да се присъединя към клуба на сънищата. Госпожата не каза нищо,но щом няма нищо против двама изполегнати пубера да спят в часът и...нямам нищо против.Денят неусетно мина и решавам да мина през мола. Очудващо се измъкнах от Джей. Часът е 15 и вече тръгвам към най-близкия мол, който ми е на 30минути пеша. Защо всичко в този град е на толкова дълго разтояние от мен. След дългото пролетно ходене най-накрая стигам мола. Обиколих го поне 3пъти и успях само да си харесам една тъмносиня прилепнала рокля над коляното. Излизам от мола и се запътвам към спирката на автобуса ми. Пътят беше цяла вечер. Погледнах часовника си и видях, че е вече 20:00 вечерта. Кога стана толкова късно??? Веднага щом влязох в стаята си се хвърлих в леглото .Не след дълго заспах. ............................................................. Събуждам се от звъненето на телефона ми. Без да погледна кой е веднага вдигам. -Ало-казвам все още със сънен глас -Ало-гласът е мъжки и ми се струва познат -Джей? -Да аз съм, искам да се видим -Сега ли -Е не ве утре, разбира се че сега-поглеждам часовника и виждам, че е 1през ноща -В един през ноща? -Да в един през ноща -Не говориш сериозно -Напротив напълно сериозен съм -Но-преди да довърша той ме прекъсва -Нали не искаш директорката да разбира -Да не искам -Тогава изпълнявай -Няма как да се измъкна от нас -Ще намериш.... Ще скрочиш от прозореца -На втория етаж -Що не -Страх ме е от високо -Оф добре след около 10 мин съм пред вас и моля те не скачай от втория етаж -О повярвай ми няма, а и от къде имаш номера ми -Според теб защо след училище не те проследих -О боже -О и облечи нещо секси -Майната ти-след това му затворих Решавам да претърся целия дрешник за дрехи, но нищо не ми допада тогава се сещам за роклята, която си купих днес. Обличам я и към нея добавям черни боти на висок ток. Веднага щом се обличам сядам на тоалетката и започвам да се гримирам. Абе общо взето слагам всичко, което видя. Сложих си очна линия, спирала,сенки и тъмносиньо червило. Да си призная тъмните цветове ми отиват.Чак ,когато се гримирам се сещам за косата.Тогава отивам до стаята на сестра ми и веднага я будя. -Какво става? -пита докато си търка очите -Ставай ставай, изкам дя направиш нещо за мен, но няма да задаваш въпроси.... Обещай -Добре добре обищавам -Добре сега,моля те направи косата ми да изглежда поне малко в по-ппиличен вид Тя само кима. След около 2мин вече беше готова. Лол това момиче е иникално. Как успя за две минути да оплете косата ми. Косата ми е сплетена на рибакос която завършва с малко сладко кокче(надявам се да ме разберете). Веднага се връщам в стаята. Тогава чувам как някой чука на стъклото. Веднага отивам и отварям -Я кой заварвам тук -Явно мен -И така ще тръгвяме ли? -Да,но първо достатъчно секси ли изглеждам, защото ако те ме харесваш повярвай ми ще се съблека гола -Ако кажа не ще го направиш ли? -Гадняр -Да такъв съм ,а сега да тръгваме-веднагя тичям до гардеробната и си слагам коженото яке, а отгоре слагам черен пухен елек. Слагам малка черна блещяща чантичка на рамо и излизам -Еха-само казва това и влиза в стаята,идва към мен и ме прегръща, а после ме хваща на ръце. Замалко щях да изпищя. Той ме носи до прозореца и ме пуска на земята, за да мина. Минавам едва не припадам, когато поглеждам надолу -Спокойно няма страшно -Няма страшно ли... Как ще сляза? -Аз ще ти помогна-той буквално скача и пада в храстите. После става и се изтупва-Виждаш ли не е трудно.... Сега е твой ред -Не мога -Хайде можеш скачай -Не мога страх ме -Оф добре.... Скачай ще сте хвана -Не съм толкова лека, колкото изглеждам -Напротив лека си нали те вдигнах предималко -Но -Няма но ....скачай-Накрая затварям очи и скачам. След малко усещам ръцете му по тялото си. Отварям очи и виждам прелестната му усмивка. Няма как да не су усмихнеш .Все още съм в ръцете му и усещам как ходи -Видя ли не е толкова трудно -Трудничсо беше... Сега къде отиваме? -Изненада -Добре тогова ще ме пуснеш ли? -Не -Хайде моля те -Добре де добре така или иначе стигнахме ме оставя на земята. Единственото нещо, което виждам пред себе си Audi R8 V10. Лол.
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Нямам думи. Аз нямам пари за автобус, тоз човек има спортна кола. -Какво има защо стоиш като препарирана -Как да не стоя. Даже се чудя как още съм на крака. Лол. Баси колата. Нямам думи. -Харесва ли ти? -Питаш дали ми харесва? Не, не ми харесва.... Обожавам я-казвам го и му се хвърлям на врата добре, че ме хваща бързо. -Радваш се, се едно съм ти я подарил -извинявай-казвам и се опитвам да сляза от него, но той не ме пуска -Няма за какво да се извиняваш-след това ме целува. Целувката е дълга и много сладка. Усещам меките му устни и повече никога не искам да се отделям от тях. Но в живота няма пълно щастие. Отделям се от него ,но оставам в прегръдките му. Двамата се споглеждаме и се усмихваме. След това завирам глава в шията му. Той последва примера ми и завира глава в моята шия. После ме пуска. Отделям се от него и сядам в колата. После той сяда. Потегляме из тъмнината. Часът е около 1:20 .Незнам изобщо как се съгласих да дойда. Що за болен мозък съм. -Така излязохме,за да се опознаем-само кимах с глава. Поглеждам през прозореца и забелязвам, че се намираме насред гората. Спираме. Поглеждам към Джей, а той само ми показа знак да сляза. -И така имаме още малко път, но те предупреждавам, че пътя до там не е от най-хубавите. -А защо сме в гората? -Защото искам да ти покажа нещо -той тръгва пред мен, а аз го следвам. Пътят не е много подходящ за обувки на висок ток. Поне да ми беше казал как да се облека. Замалко щях да падна. Добре ,че Джей беше пред мен и се сблъсках с него. -Добре ли си? -Да, да нищо ми няма -Искаш ли да ти помогна? -И сама мога да се оправя -Щом казваш-ходихме около 1 км. през път в който единстеното нещо, което виждам е гърба на Джей. Няколко пъти чух воя на вълк. Боже откачам. -И така стигнахме -Най-накрая -И сега е време да затвориш очи -Няма -Спокойно няма да те убия -Оффф добре надявай се да ми хареса -Оооо определено ще ти хареса -затварям очи и той ме хваща за ръката и ме повежда на някъде. Няколко пъти щях да падна. -Добре вече може да отвориш очи Отварям очи и пред мен виждам.... Бележка: Съжелявам за огромното закъсненение. Успех на всички седмокласници надявам се всички да се справите добре и да влезете ,където искате. Успех.
