Гордост ,предразсъдъци и любовни драми

8 част-Това е той

О боже това не е ли....да той е.Правя бавни стъпки назад като се държа за някакви предмети ,за да не падна.Вече ми пребледнява пред очите.Със сигурност съм бяла като платно.
-Вал добре ли си?-той дойде до мен и ме хвана под ръка
-Извинете ме ,но ми причерня-Обърщам се и бавно крача по стълбите,но преди това си свалям обувките,защото със сигурност ще се претрепам някъде.Стигам последното стапало,когато залитам и падам назад.Тогава се озовавам в ръцете на Джей.Отварям очи ,но не му виждам лицето както трябва
-Внимавай малко!-не казвам нищо само се облягам на гърдите му и затварям очи. Той ме понася към стаята му.Като влиза вътре ме пуска да стъпя.Първоначално леко залитам,но добре че Джей е наблизо и да се хвана за него.
-Добре ли си?-не отговорям .Само пристъпвам назад и опирам гърба си във вратата и се свличам се бавно .Сядам на земята и започвам да плача.Джей кляка срещу мен и протага ръце и хваща лицето ми.
-Това беше той-казвам между цивренето
-Кой?-виждам обърканата му физономия
-Този,който ме изнасили-само при спомена ми прилошава
-Кой меката китка?-той се размива,но вижда как сълзите се стичат по бузите ми.Изтрива сълзите ми и ме прегръща.
-Джош ли?
-Същия -казвам между цивренето
-Добре, слушай ме-той повдига брадичката ми, така че да гледам точно в очите му.-Ще слеза долу и ще им кажа, че не се чувстваш добре и да си вървят,а теб ще заведа ,където искаш.
-Чакай малко и просто ще изоставиш случката с Джош и нищо няма да направиш-отделям се от него и започвам да крача из цялата стая.
-Какво иначе да направя?
-Еми незнам ...надявах се ти да се сетиш
-Оффф добре .Ще измисля нещо,но няма да говоря днес ,а някой друг ден.
-Добре-съгласявам се и сядам на леглото.Джей идва до мен и ме целува по челото после слиза долу.След около 10 мин. се връща в стаята с гръм и трясък.Тъкмо бях заспала.
-Съжелявам.Събудих ли те?-казва и сяда до мен и започва да милва косата ми
-А не ве.Какво е станало защо си ядосан?
-Просто майка ми предималко ни посети и винаги ,когато идва се ядосвам
-Тя пък защо идва?
-Аз пък от де да знам-той се преближава до мен и ме целува.Целувката е нежна и омайваща.Устните му са меки и пухкави.Ако не свърши целувката скоро ще остана без дъх.Тогава той се отделя от мен и ми се усмихва.-Та къде искаш да ходим
-Незнам
-Добре тогава ще ти правя изненада
-Добре тогава да тръгваме
-Така ли ще ходиш?-пита и ме оглежда от горе до долу
-Защо не?
-Ами на мен ми харесваш повече в обикновенна блуза и къси пантонки.
-Значи така не съм привлекателна
-Не привлекателна си,но просто си облечи шибаните панталонки и блуза
-Добре де добре-преобличам се пред него.Разбира се той през цялото време ме зяпаше.-Готова съм
-Еми да вървим
-Гладна съм-казвам докато слизаме по стълбите
-Какво ще кажеш за пица?-пита докато влиза в кухнята
-Пица за закуска?Интересно
-Миличка имаш ли часовник?
-Да
-Виж часа-поглеждам към телефона си и осъзнавам ,че е вече 14:30.Кога мина деня.
-Оууу
-Оууу я
-Давай пицата-двамата се разсмиваме едновременно
Той поръчва голяма пица с пеперони .Любимата ми.Изядохме я заедно със сестра му и гаджето и ,което май се казваше Стивънс или май беше Стевънс ,абе зяпомних ,че започва със с.След като изядохме пицата се качихме в колата на Джей.
-Та къде ще ходим?-питам и поглеждам в очите му
-Нали е изненада...не трябва да я знаеш
-Добре де добре-той потегли.Пътувахме кратко докато не стигнахме плажа.-На плаж ли ще ходим?
-Не-Че къде тогава ще ходим?Той става от мястото си и побегва напред.Бързо ставам и го следвам.После заключи колата(разбира се).Следвам го от около 10 мин.Най -накрая го настигам.
-Е какво мислиш?
-Чакай малко да си поема дъх
-Чакам чакам-бях навела главата си надолу,когато я дигнах осъзнах ,че се намиразе на 20 метрова скала над морето.
-Това е толкова мило.Великолепно е.Нямам думи.-Той ме прегръща ,а после и целува.Двамата седнахме на скалата сгушени един .Стояхме така докато не залезе слънцето.Залезът беше великолепен.
-Какво ще кажеш да отидем да хапнем нещо?-поглеждам го и се изправям
-Да вървим
Решихме да отидем в мак дотълдс.Съвсем обикновенно.Какво друго да иска човек.
-Здравейте!-поздрави жената на касата
-Здравейте!Аз искам 5 хамбургера,4 пъти големи пържени картофи ,една салата и една кола.Ти какво искаш?-Лол!Тоз човек много яде.Всичко това е за него.Лол!
-За мен само малки картофки
-Само?
-Да
-Добре до 5-10 мин всичко ще е готово-Поръчката ни се забави 10 мин.То с толкова много храна как да не се забави.Сядаме на отдалечена маса в края.Започваме да се тъпчем.Лол!Аз още ям картофите си ,а Джей приключи с пете хамбургера.Лол!Не след дълго тръгваме.Часът е 23:30,а вечерния ми час е в 22:00.Надявам се да са заспали и да не са забелязали.Пътувахме дълго.Най-накрая стигнахме .
-Чао мила-казва и ме целува страстно
-Чао,до утре
Влизам бавно на пръсти,когато някой светна.Тогава забелязвам ,че това е бащата на Мелиса.Той просто стои и ме гледа.
-Къде е мама?
-Нощна смяна е
-Добре-продължавам пътя си
-Госпожичке,къде си мислиш ,че отиваш-провиква се от кухнята
-Горе
-А не ,не си познала ...ела тук-събирам кураж и отивам при него-В колко ти е вечерния час?
-Ъммм 22:00.
-А ти в колко се прибра?
-Точно в полунощ
-Пак ли беше с оня?
-Ти пък от де знаеш за него?
-Важното е че знам не е важно от къде.Казвам ти ....не излизай повече с него
-Нямаш право до ми казваш какво да правя-Вече крещя в лицето му
-О напротив имам
-Ти не си ми никакъв
-Това няма значение.
-Тапротив има
-Млъквай
-Накарай ме.-Тогава той вдига ръка във въздуха и ме удря през лице