Гордост ,предразсъдъци и любовни драми

3 част-Искам единственно и само теб

Бягам из празните коридори. Докато не изляза от училище. Накрая се скривам в една от многото забутани малки улички без капка живот. Там попринцип се крият наркоманите. Подпирам се с гръб към стената и започвам да плача. Бавно се свличам надолу. Накрая вадя от якето си кутия с цигари, но не с обикновенни цигари ,а трева .Да често пушех, но това беше преди. Пушех по едно.... по две....кутии докато не се осъзнах и не си зададох въпроса:Защо го правя? За да спра света около мен....за да пренебрегна подигравките. Истината е ,че не можеш да спреш света.
Тогава спрях да се дрогирам... и да пуша. Пуша само при инзвънредни ситуации, когато искам да не мисля за нищо и искам да се откъсна за малко от света. Е сега е инзвънреден случай. Не, защото човека ми зададе съвсем нормален въпрос,а защото се сетих за ужасяваща случка...., която даже и да си помися за нея ми се насълзяват очите... (по нататък ще разберете каква е случката) Вадя една цигара с треперещите си ръце. Запалвам я и бавно си дръпвам от нея. След второто дръпване вече се успокоявам. Вече почти съм на друг свят. Тъкмо се онасям, когато виждам нечия сянка да преближава. Вдигам глава,но зрението ми е размазано и нищо не виждам. След малко човека кляка пред мен и чак тогава забелязвам, че това е Джей.
-Да не би случайно да ме следиш?
-Не-отговаря тихо и грабва цигарата от мен и я мята зад себе си.
-Ей това си е мое нямаш право да ми го отнемаш-казвам и се оптвам да си го взема, но той ме хваща за китките и не ми позволява да мръдна .
-Защо? -Какво не разбах я пак повтори
-Какво защо?
-Защо си тук? Защо пушиш? Защо плачеш? -казва много бавно и успокояващо. Даже не разбрах, че съм плакала. Той освобождава ръцете ми и бърше сълзите ми. Свеждам поглед.
-Защото имам ужасни спомени. защото искам да избягам от света. Защото искам свобода.
-А нужно ли е да се напушиш,за да имаш получиш свобода?
-Е явно това е моята свобода
-Защо?
-Защото като се напуша се онасям там където искам да бъда
-Къде икаш да бъдеш?
-В Рая-казвам и започвам да цивря. Той само ме придърпва към гърдите си, за да си поплача. Очудващо това ме успокоява.
-Защо искаш да отидеш там?
-Защото не мисля че е нужно да знаеш-след като казвям това се изправям бавно, защото ми се вие свят.
-Защо не искаш да ми кажеш? -казва и вижда, че едва ходя на крака и ми помага
-Защото се познаваме от по-малко от един ден
-И? -Какво? Тоз ебава ли се с мен?
-И... Какво? Вече трябва да ти казвам всичките си тайни ли? А не това няма да стане-казвам и го отблъквам. Тръгвам, когато той изкрещява зад мен
-Ще се върнеш... знам ще се върнеш...защото имаш нужда от мен
-Майната ти-изкрещявам без да се обърна и му показвам среден пръст
-Ще кажа на директорката, че си пушила трева
-Какво ще направиш? -вече се обръщам
-Чу ме
-Няма да го направиш
-Ооо напротив, сладкишче
-Клюкарка-обръщам се и продължавам пътя си
-Е добре щом ти се учи в ново даскало
-Оффф добре какво искаш? -за пореден път се обръщам към него
-Теб-казва и се озъбва с най-идиотската усмивка, която съм виждала
-Какво?
-Искам единственно и само теб-казва и много бавно се преближава към мен. Все ощу не мога да се съвзема. Какво стана тук по дяволите???
Съобщение
И така качих новата глава. Съжелявам за закъснението, но седмицата ми беше натоварена. Надявам се да има коментари. Благодаря на всички, които следят и харесват историята
Обичам ви ♥♥♥