Гордост ,предразсъдъци и любовни драми

9част-Абе вие ебавате ли се с мен?

Тогава той вдига ръка и ме удря през лицето
-Какво подяволите правиш?-крещя
-Правя това ,което от месеци се опитвам да направя
-Майната ти и какво мислиш че ще направиш сега.Може би ще ме пребиеш или ще ме изнасилиш.Това ли ти е възспитанието?
-А не тук преля чашата-Тогава той ме хваща за косата и ме повлича по стълбите.Крещя и плача едновременно.Защо по дяволите никой не ми помогне.Тук има ли някой жив в тази къща?Той ме завлича в стаята ми и ме хвърля на пода.
-Ей сега ще си го върнеш тъпкано
-Извинявай,извинявай не исках не исках
-На мен не ми минават извинения-тогава той ме хваща за косата ,отново и ме вдига във въздуха,а после ме пуска.Едва дишам.Преди да си взема въздух той ме удря през лице и аз падам на земята.Тогава той ми залива още няколко крушета.Викам за помощ ,но никой не ме чува.След като приключва с крушетата започва да ме рита с крака.След това ми вдига главата
-Чуй ме момиченце.Само да си гъкнала нещо за тази случка кълна се,че ще те прибия докато не умреш от болка.Ясно ли е?-само кимам-С думи-крещи в лицето ми
-Да
-Да ....какво?
-Няма да кажа на никой
-Кажи че оня....как му беше името Джей....че той те е пребил
-Какво не....не
-Какво не ?Какво не?-отново крещи
-Не ....няма
-Няма ли?-тогава той идва към мен и отново ми забива шамар ,от който падам.
.............................................................
Събуждам се след около час така мисля.Явно съм припаднала.Едвам ставам от земята и отивам до вратата куцайки,но тя е заключена.Тогава решавам да се обадя на някой за помощ.Не мога да стоя така.Веднага набирам телефона.
-Ало.Какво толкова важно има в изчакай малко 4 сутринта?
-Джей моля те ела-казвам едвам едвам
-Има ли нещо
-Просто ела-казвам и затварям.После сядам на земята и почвам да плача.След около 20-30 мин. Джей дойде.Той мина през прозореца.Чух го как влиза.Бях с гръб към него.Тогава той застава пред мен и ме прегръща с всичка сила.Аз само плача на рамото му .После се отделя от мен и ме поглежда в очите
-Добре ли си?-пита загрижено
-Не...не съм добре-последните думи ги изкрещявам
-Добре ,добре спокойно.Какво е станало?
-Онзи бащата на сестра ми ме преби
-Защо?-поглеждам го в очите
-Затова че се прибрах късно и че съм с теб
-Добре първо ела с мен
-Къде?
-Да ти промия раните-след като ми почиства раните заспиваме .Към 5 се събуждам,но не виждам Джей къде подяволите е .Оглеждам се но го няма.Тогава виждам бележка оставена на възглавницата.Вдигам бележката и чета.
Съжелявам че така те оставям ,но има проблем с майка ми и трябваше да вървя:*
Поглеждам часовника и виждам че е 5:10 мале ще си изпусна автобуса.Колкото е възможно по-бързо се обличам с черен клин и най-обикновенна бяла тениска и си слагам кожено яке.Набързо си избирам най-обикновенна черна дамска чанта и си обувам черни маратонки.После се гремирвам и бързо излизам от стаята си като торнадо.Буквално се проснах на земята .Така става като съм съкята с краката.Баш на последното стапало.Часът вече е 5 .Край изтървах си метрото.Бързо излизам от вкъщи и бягам към спирката.Боже със сигурност съм изглеждам странно отстрани.Ама какво се тревожа кой нормален човек излиза в 5:30.Бързо отивам на спирката.Чакам около още 5 мин. докато дойде.Абе вие ебавате ли се с мен таз сутрин?
Най-накрая идва автобуса.Пътя ми са стори цяла вечност.Слизам и веднага се насочвам към затвора наречен училище.Почти стигам когато някой ве избута и аз падам на земята.Абе вие ебавате ли се с мен днес?
Съжелявам тази част не стана много хубава.Просто нямах муза.