Step Lovers

... и да не я пусна

... пред мен стоеше Майк. Глупак. Казах му да не идва, но както винаги е правил, не ме послуша.

- Трябва ли ти превоз до училище?- попита той.

- Не, мерси. Има автобус за тази работа.- казах съркастично и тръгнах да го подминавам, но той ме хвана за ръката и ме спря.

- Сърдиш ли се? Че не ти отговорих?

- Не. Спокойно.- казах студено.

- Тоби, хайде да оставим един ден от живота ни, да мине без да се караме или да си правим тъпи физиономии.

- Добре, но ще ми обещаеш да не наричаш физиономиите ми тъпи.- казах и погледнах заплашително.

- Да, шефе. На вашите услуги.- каза той и сложи ръката си на челото като войник и това ме накара да се засмея.

- Хайде, стига си се правил на шут и си отключи колата, защото часът ни започва след 15 минути. Знаеш, че мразя да закъснявам.- казах и Майк отключи колата и се запътихме към училище.

- И така, каква ти беше реакцията, когато разбра, че майка ти ще се жени?

- Ами, учудих се. Радвам се, че ще се жени, след всичките тези драми около баща ми, мама заслужава щастие, просто ще ми е малко трудно да приема, че ще се жени за бащата на Катрин.

- Спокойно, братле. Аз ще те подкрепям каквото и да става, въпреки че вчера много ме ядоса.

- Обеща да не говорим за това!!

- Да, добре, спирам. А какво ще кажеш да си поговорим за другия ти проблем.- каза Майк, поглеждайки ме.

- Не, Майк, не ми се говори за това. Моля те!

- Окей, но искам да видя дали Дара би искала да си поговорите.- каза Майк, а аз го погледнах злобно. Не исках да говоря за това.

- Майк. Ще млъкнеш ли?

- Да, млъквам.

До края на пътя мълчахме, а Майк се смееше.

Когато стигнахме, оставаха 5 минути до началото на часа. Майк слезе от колата, а аз след него. Учениците се бяха събрали пред училище, там беше и най-любимият ми човек на света- Катрин.

Майк отиде при нея, прегърна я и я целуна.

- Как си?- попита го тя.

- Добре съм.

- Хей, Тоби.

- Хей, Кат.- казах аз с фалшива усмивка.