Step Lovers

ОСТАВИ МЕ!

Трябва да поговорим. Спешно.

Когато видях съобщението, замръзнах. Забравих, че Линда стоеше в прегръдките ми, как плачеше за баща си, как пропуснахме часа, как бяхме само аз и тя.

Ядосах се на това съобщение, защото не исках да говоря с нея. Дара Куин. Тя е гордата кучка на училището, която се мисли за кралица, защото в името й се съдържа думата Кралица.

Истината е, че тя искаше да говори с мен заради случилото между нас. Това, което се случи беше една от най-големите грешки, които някога бях правил. Спах с нея.

На сутринта, когато се събудих и видях, че лежа в леглото й, се почувствах гузно заради постъпката си. Най- лошото беше, че Линда разбра. За това се разделихме, не защото не знаехме дали имахме чувства. Просто аз исках да забравя защо се разделихме и си повтарях, че е заради неясни чувства, повтарях си го, докато накрая не си втълпих, че е затова.

- Няма ли да говориш с нея?- попита Линда от нищото.

- Нямам намерение да го правя.

- Отиди. Може да има нещо важно да ти казва. Или да ти прави?- каза тя, очевидно искаше да ме дразни.

- Нарочно ли го правиш?

- Не! Отивай. Кралиците не чакат. Хайде. Отивай.

- Линда, спри.

- Защо? Забрави ли, че си играеше с теб? Забрави ли, че на партито се напи и се хвана в паяжините й? Забрави ли, че тя бе причината, затова сега да сме разделени и да се чудим дали да си кажем здравей или не? Забрави ли, а? Забрави ли?- каза тя като сълзи се стичаха по вече мокрите й, подпухнали очи.

- Линда, виж..

- Не! Спри! Не ми говори! - каза тя и излезе от стаята.

Когато отвори вратата, се видя Дара, която най-нахално подслушваше нашия разговор, ако това изобщо беше разговор.

Линда изчезна из коридорите на училището и Дара реши да влезе и да ме дразни.

- Май е ядосана?- каза тя, преструвайки се на загрижена.

- Какво искаш?

- Да поговорим за случилото се. Не искаш ли?

- Не.

- Аха... Ами аз искам, значи ще говорим.

- Изчезни!

- Изчакай! Не бързай, току-що влязох, не ме гони.

- Казах изчезни!!!