Step Lovers

Лъч надежда

Как се чувствате, когато човекът, когото обичате, не обича вас? Или не иска да ви говори? Не съм тъжен. Разбит съм. Никога не съм очаквал, че така ще свършат нещата между мен и Линда. Никога не съм си помислял, че ще трябва да страня от нея, дори и да е близо до мен всеки ден, когато се виждаме, тя духом е на светлинни години от мен.

Когато си спомних всичко, през което сме минали, разбрах колко сила се крие в нея, в нас. Исках да се боря за нея, но с постъпката си дори не заслужавам усмивката й. Не заслужавам очите й да ме гледат влюбено, колкото и да го искам. Не заслужавам нея.

- Хей, Тоби.- чух как Том ме изкара от мислите ми. Бяхме седнали в училищния стол след поредния изтощителен ден в училище.

- Да, кажи.

- Къде си? Виждам, че не си тук.- каза Том загрижено.

- Тук съм. Просто се разсеях. Та, за какво говореше?

- За теб и Линда. Какво стана? Проговори ли ти след две седмици мъртва тишина?

- Не. И едва ли някога ще го направи. Просто незнам как да говоря с нея.

- Ами мога да ти дам съвет, колкото и да не ме бива в любовта, бих ти препоръчал да отидеш у тях, и да бъдеш сигурен, че няма да те изгони... Или... Просто отиди, когато е в болницата при баща си. Така тя едва ли ще дигне скандал на обществено място. - каза Том и идеята за болницата ми хареса, но не искам са я натоварвам още повече. Просто искам да опитам.

- Мислиш ли, че ще говори с мен?

- Хм... Би трябвало, все пак трябва да има малко Ромео и Жулиета драма около нас, нали, все пак драмата е неразделна част от животите ни, колкото и да ми иска сестра ми да беше тук, за да я обвиня.- каза Том съркастично и двамата се засмяхме.

- Хей, Том, знаеш ли какво?

- М?- каза Том, отхапвайки едно парче ябълка.

- Обичам съркастични хора като теб, които имат умението да те развеселят.

- Винаги насреща, ако се нуждаеш от мен. - каза Том, даде ми high five и се запъти към класната стая, а тъй като аз нямах часове, реших да опитам да говоря с Линда.

...

Когато влязох в болницата, там беше Катрин, която беше прегърнала Линда, която дремеше в ръцете й.

Когато Кат ме видя, пусна Линда да легне на стола и дойде при мен.

- Какво стана? Най- накрая се реши да дойдеш да видиш дали Линда е добре?- каза тя леко ядосано.