Моят Дявол

Chapter 1

Четвърти час. Биология. Отново този плешив дъртак, господин Бин, ни разказва за устройството на човека. Вече ми беше втръснало от глупостите му, а беше едва средата на годината. Добре, че стоях на последния чин и никога не ме изпитваше. Не, че не знаех. Напротив, учих си редовно, просто никога не говорех. Това бе и причината да имам едва трима приятели.
Бях се унесла в мислите ми, когато някой ме побутна. Обърнах се, беше момчето, което стоеше до мен - най-добрият ми приятел.

-За какво си се замислила, хубавице? - усмихна се Джонгхьон. Той така ме наричаше. Според него бях най-красивото момиче. Пхах, какви шеги пуска.

-Мислех кога този умрял час ще свърши. И кога ще умра. Защо? - усмихнах му се фалшиво, а той си лепна онази загрижена физиономия, която ме разтпяше.

-Стига с тези глупости. Няма да умираш.- взе кичур от кестенявата ми дълга коса, стигаща до кръста ми и го уви около пръста си.

-Не са глупости, Джонг. Познаваш ме от сто години и знаеш, че не се шегувам. - Така си беше. Познавахме се още от детската. Той знаеше всяка малка подробност за мен и знаеше, че не ме е страх от смъртта.

-Именно за това те моля да престанеш. Моля те. - погледна ме отново с онзи загрижен поглед. Само изпуфтях и се облегнах на стола.
След малко звънеца би и всички започнаха да се бутат, за да излязат. Имахме физическо. Последни излязохме аз и Джонг и тръгнахме към салона.

-Сега какво ще му кажем? - попита ме той, аз вдигнах глава към него. Беше една глава над мен.

-Че сме паднали по стълбите и не можем да правим нищо. - имахме физическо три пъти седмично, но не правихме нищо. Веднъж месечно господина стоеше в салона и ни наблюдаваше. Този днес беше днес. Почти винаги си измисляме извинения, защото аз никак не бях добра в спортовете. Джонг беше, но не искаше да ме оставя сама. Наистина мисли много за мен.

Обяснихме на господина и той ни освободи. Тръгнахме към мястото, където ходим винаги. Една забутана пейка с няколко ниски дървета около нея. Никой не минаваше от там. Отидохме и метнах чантата си на пейката, след което седнах и аз. Джонг хвърли раницата си до моята и се качи на едно от дърветата. Измъкна от джоба си кутия с цигари и извади две. Метна едната на мен и запали своята, след което дръпна продължително. Аз сложих своята между зъбите си и бръкнах в раницата си, за да извадя запалка. Запалих я и дръпнах. През цялото време не обелихме нито дума. Чуваше се само тежкото ни дишане.

Здравейте, главата стана къса, но се надявам да ви хареса. Скоро ще кача и следващата.