Моят Дявол

Chapter 10

Бягах, бягах, бягах и бягах. Със сигурност мина повече от половин час. Едва си поемах въздух, чувах викове зад гърба ми. Бях ужасно изморена, но не можех да спра.
  
-Хейли! - някой ме хвана и ме вдигна във въздуха.

-Пусни ме, Джонгхьон. - ритах с крака, но безуспешно. Тогава дойде Сейонг, Джонг ме подаде на него, а аз все така безпомощно ритах във въздуха. Джаксън също беше там. Приближи се към Темин и го удари.

-Какъв ти е проблемът? Защо отмъкна Хейли?

-Остави го! Аз избягах и просто го извиках със себе си!

-Така ли било? - Джаксън отнова го удари - А ти нямаш ли малко мозък в главата? Трябваше да я накараш да се върне! -засили се да го удари отново.

-Джаксън! Мери си приказките! Остави го на мира! Аз съм виновна, не той. - някак се отскубнах от Сейонг и отидох при тях. - Не го докосвай. - обвих ръката си около тази на Темин, а Джаксън гледаше като попарен.

-О, я престани. - хвана другата ми ръка и ме задърпа към нас.

-Остави ме! Пусни ме!

-Млъкни! Идваш с мен! Този какъв ти е? Имаш ме..

-Гадже ми е. И го обичам. - при тези думи Джаксън спря и се обърна към мен, последва кратко мълчание, след което ме погледна в очите.

-Обичаш го, така ли?

-Да.

-Тогава върви при него. - пусна ръката ми. Трябваше ми време да асимилирам какво става и при кого исках да отида. Тогава просто се завъртях, върнах се при Те и хванах ръката му.

-Да се прибираме. - обърнах се към Джаксън, погледът му беше по-празен от всякога, едва сдържах сълзите си. Тръгнахме и още на втората крачка сълзи започнаха да капят от очите ми.

-Спокойно, ще се оправите. - прегърна ме през рамената.

-Не, няма. - казах тихо.
Стигнахме у Темин, легнах на дивана, а той седна до мен.

-Ела горе с мен.

-Не.

-Хайде, де.
 
-Не.

-Защо?

-Не. - Те ме изгледа тъпо и ме ощипа леко по ръката.

- Ау, бе.

-Ти си виновна.

-Аз ли се ощипах?

-Тц, хайде горе. - хвана ме за ръката и ме задърпа нагоре.

-Нееее. - опитах се да го спра.