Моят Дявол

Chapter 12

Детски заплахи. Засмях се вътрешно и в този момент влязоха Джонгхьон и Кисум. Кисум изпищя и направи малък спринт до мен, като се хвърли отгоре ми.

-Хейли, толкова ми липсваше.

-И ти на мен, Ки. - прегърнах я и се усмихнах. Бях много щастлива в момента. Тя седна на мястото си, пред мен, и се обърна. Джонг ме потупа по главата и ме прегърна.

-Как си?

-Добре, ти? - погледнах го и се усмихнах сладко.

-Щом ти си добре, аз също съм. - той ме погледна в очите и се усмихна загрижено. В този момент влезе господина и прекъсна идилията ни.
Часовете минаваха изненадващо бързо. Последен час. Химия. Много я харесвах. Поне изкарвах лесни шестици.
След часа, излязох от стята, а двамата ми приятели ме последваха.

-Какво ще правиш? - попита ме Кисум и ме хвана под ръка.

-Не знам, днес ми е доста студено, сигурно ще си стоя вътре. - беше март и слънцето печеше, но аз умирах от студ.

-О, сериозно ли?

-Даа, на теб не ти ли е?

-Не. Дори ми е топло. - леко разкопча якето си, за да покаже, че и така ѝ е добре. - Значи сега се прибираш?

-Ъм. Да. - Джонг леко прочисти гърло, а аз го ръгнах в корема. За щастие Кисум не се усети и продължихме да вървим. До входа някой измести Джонг и ме прегърна през рамо.

-Хей. - Темин се усмихна широко и щипна нослето ми.

-Хей. - върнах му усмивката и се обърнах напред. Кисум леко ме побутна. Като се замисля, тя не знаеше за Те. - Ки. Това е Темин. Гаджето ми.

-Да бе. Ти и гадже. - ококори се.

-Ей! - ударих я по рамото и се засмяхме.

-Исках да кажа, че никой не е достатъчно добър за теб.

-Точно така. Аз съм достоен, нали? - Темин погледна Кисум. Тя се замисли и отговори несигурно.

-Може би.

-Със сигурност. - продължихме заедно до мястото, където трябваше да се разделим.

-Ние сме натам. - казах тихо. Джонг дойде да ме прегърне и ме целуна по челото.

-Пази се. Обичам те.

-И аз те обичам. - след това прегърнах Кисум и тръгнахме към дома на Темин. Той хвана ръката ми и я целуна, след това продължихме към тях.

-Гладна ли си? - попита ме, докато се събувах.

-Не.

-Аз син обаче. - засмя се и започна да рови из хладилника. Качих се горе и се излегнах на леглото по корем. В този момент телефона ми извибрира. Бях получила съобщение от Спенсър.

Довечера в 7 има купон у нас, идваш ли?

Дори не знаех къде живее.

А това е?

Точно зад училище, зелената къща.

Аха, не мисля, че ще дойда.

Защо? Няма да е хубаво без теб.

Дали? Почти на се познавахме. Но нямаше да мога да се измъкна от Темин, така или иначе.

Няма да успея да се измъкна.

Опитай. Ще те чакам.

Въздъхнах. Просто не виждах как може да стане. Взех раницата си, извадих тетрадките и учебниците си и започнах да уча. Първо си научих уроците, след това започнах с домашните. Първо по математика, а после по английски.

Събудих се от затварянето на входната врата. Бях се унесла, но поне бях написала всичко. Приготвих раницата си за следващия ден и слязох долу. На плота имаше бележка.

Излизам за малко. До час, два ще се прибера.

Погледнах часа. Беше почти 6. Тази вечер май имах късмет. Обожавах купоните и просто нямаше как да пропусна този. Взех си бърз душ, изправих косата си и я вързах на опашка. Обух черни дънки, кубинки и една къса черна блуза. Гримирах се набързо и си извиках такси. Когато чух колата, облякох якето си, грабнах телефона и излязох. Седнах на седалката и казах на човека накъде да кара. Може би трябваше да кажа на Темин? Или не? Изключих телефона си и и го пъхнах в джоба на якето си.
След няколко минути колата спря. Платих на шофьора, слязох и тръгнах към къщата на Спенсър. Беше огромна. Почуках на врата. Той ми отвори.

-Знаех, че ше дойдеш.

-Откъде?

-Просто знаех.

-Добре. - усмихнах се и съблякох якето си, като му го подадох. Влязох навътре и първото нещо, което видях беше Джаксън. И Темин.

Малко е къса, но не измислих друго. Поне я качих на следващия ден, нали? хд