Моят Дявол

Chapter 2

Чух как звънеца би и бавно станах от пейката.

-Джонг, да тръгваме. - той слезе от дървото като дойде при мен и ме прегърна през рамената.

-Хайде. - запътихме се към училището. Минахме покрай бутката за закуски. Същите хора се блъскат всеки ден. Същата продавачка, която едва смогваше. Погледнах към тях и се отнесох за момент.

-Хей, какво има? - Джонг също се спря и ме погледна, като отметна един кичур от косата ми назад.

-Нищо. Хайде. - усмихнах се и тръгнах напред. Влязохме в училището и тръгнахме към нашата стая.
Седнах на последния чин, а Джонг седна до мен. Извадихме по една тетрадка и химикал и зачакахме госпожа Шин, госпожата по математика. Единственият час, който бе поне малко интересен. Чувах някакви шушукания, предполагам за мен и Джонг, но не ме интересуваше особено. В днешно време, не те имат за човек, ако си по-различеб от останалите. Вратата се отвори и госпожата поздрави. Започнахме да решаваме геометричните задачи.
Математиката беше последния ни час, затова минах през тоалетната за да се оправя и тръгнах към нас.
Докато вървях усетих, че някой ме следи. Обърнах се и видях Джонг, усмихнах му се и го изчаках. Той дойде и ме хвана под ръка. Бяхме в една и съща посока, живееше на 5 минути от нас.

-Брат ти у вас ли е?

-Не знам, може днес да има седем часа или да е излязъл с приятели. - при тези думи несъзнателно изпуфтях. Мразех да излиза с приятелите си. Мразех да го деля. Той си беше само и единствено мой. Джонг също знаеше това и като видя реакцията ми се засмя.

-Пък после казваш, че не си ревнива.

-Специално него ревнувам до Марс и обратно.

-А мен до Юпитер и обратно, нали? - той се усмихна мазно, а аз само го бнутнах по рамото.

-Хайде къш, до вас сме.

-Ну, ще те изпратя.

-А аз дали искам?

-Сто процента. - той се засмя и продължи с мен. Когато стигнахме до входната врата той ме гушна и ме целуна по челото.

-Чао, бонбон.

-Чао, Джонг. - засмях се и влязох вътре -Джакси? - не последва отговор, нямаше го. Качих се в стаята си и отворих прозореца. Легнах на леглото си и затворих очи. В този момент телефона ми звънна. Беше Кисум - единственото момиче, което не ме мразеше в класа.