Моят Дявол

Chapter 9

Вече беше около 11 часа и решихме да отидем другаде. В едната си ръка Темин държеше полупразната бутилка с водка, а с другата - ръката ми. Тръгнахме надолу по улицата. Скоро стигнахме до някакъв мост, нямаше релси, беше доста широк, имаше и лампи. Вървяхме до средата му, след това погледнахме надолу. Не минаваха много коли. Седнах на земята и извадих цигара, като я запалих и дръпнах продължително, след това издишах. Повторих няколко пъти и накрая цигарата свърши, метнах я през моста и се изправих бавно, поизтупах се и се приближих към Темин. Прегърнах го през кръста и сложих глава на рамото му.

-Какво гледаш? - той посочи с пръст оживения град в далечината.

-Тук е като в сън. - въздъхнах тихо и продължиме да се наслаждаваме на прекрасния Сеул. Скоро забелязах, че слънцето вече е високо в небето и се отделих от Те. Той се обърна към мен и погледна часа.

-Минава 12.

-Сериозно? - взех бутилката, която беше оставил на земята и отпих няколко глътки, след което му подадох бутилката. - Сега къде ще отидем?

-Не знам. Някакви идеи?

-Не. Но ми се ходи някъде.

-Да се разхождаме, пък ще видим.

-Добре. - отново тръгнахме и решихме да минем по по-дълъг път. Скоро вече бяхме в центъра на града. Беше почти 14. Всички излизаха сега, за това решихме да седнем на някоя пейка. Извадих цигарите си, бяха останали само девет. Взех една и я запалих, а шишето с водката беше празно. След малко Темин предложи да отидем у тях. Беше по-добре, отколкото да отида у нас. Сигурно се бяха събрали десет човека там.

-Има ли някой у вас?

-Не.

-А с кого живееш?

-С майка ми, но тя рядко се прибира и то само вечер за няколко часа.

-Ясно.

-А ти?

-С брат ми.

-Това го знам. А родителите ви?

-Те починаха в катастрофа преди години.

-Наистина? Аз.. Извинявай.

-Нямаше как да знаеш. - усмихнах му се фалшиво и продължиме да вървим. - А твоят баща?

-Напусна ни преди четири години.

-Защо?

-Предполагам заради мен.

-Не говори така.