Моят Дявол

Chapter 6

-Слушам те.

-Н-не, не ми е гадже.

-Хейли, кажи ми.

-Наистина не е. Вярвай ми.

-А защо те прегърна днес?

-А ти защо ме прегръщаш?

-Защото те обичам. Той не те обича.

-Не му искам любовта.

-Ясно. Аз ще тръгвам. - и двамата започнахме да оправяме раниците си, след това слязохме долу.
-Джонг тръгва.

-Чао. - отговориха всички в глас.

-До утре. - усмихнах му се и го прегърнах.

-До утре, бонбон. - отвърна ми и също се усмихна. Отдалечи се и влязох вътре. Качих се горе е седнах по средата на килима. Защо се чувствах толкова ужасно? Сякаш имах камък в гърлото.

-Джаксън, извинявай.. - казах тихо и бръкнах в нощното си шкафче. Извадих ножчето, станах и заключих вратата. С това се успокоявах. Тъкмо щях да сядам, когато се спрах. Не тук, килимът бе нов. Джаксън го купи, когато оцапах предишния с кръв. Тихо се измъкнах от стаята си и влязох в банята, като заключих вратата. Седнах на студентите плочки и навих ръкавите си нагоре. Допрях ножчето до ръката си и стиснах зъби, направих дълбок разрез, от който веднага започна да тече струйка кръв.

-Хубавите плочки. - отново прошепнах и продължих да правя дълбоки разрези.
Всичко около мен беше в кръв. Оставих ножчето на мивката и пуснах водата във ваната. Съблякох дрехите си, като останах по бельо и погледнах лицето си в огледалото. Слабо, с кръв по бузите, разтекла се спирала и торбички под очите. Красива, друг път. Бях си жива смърт. Погледнах и тялото си. Толкова слабо. Хранех се нормално. Поне според мен.. Влязох във ваната и водата стана червена. Потопих и лицето си за малко, когато въздухът ми свърши, отново излязох на повърхността. Взех ножчето и го измих. Сгънах краката си и несъзнателно започнах и там да правя разрези. След малко спрях. Отново се потопих под водата. В този момент някой почука по вратата, но не го чух. Този някой продължи да чука и накрая разби вратата. Бях се замислила за нещо и изведнъж някой ме хвана и ме изкара на повърхността. Поех си дълбоко въздух и разтърках очите си. Погледнах го, беше Джаксън. Започна да ме прегръща.

-Нали ми обеща да не правиш така? Защо го направи? Добре ли си? - звучеше уплашено.

-Не мога да не го правя, знаеш го. Добре съм.