Моят Дявол

Chapter 11

-Защо ми е да го правя?

-Значи го обичаш?

-Да.

-Добре.

-Да.. - продължихме да чистим в мълчание. След около петнадесет минути отидох да си измия ръцете. Върнах се и прегърнах Джаксън, но той не отвърна. - Чао..

-Чао.. - отворих вратата и излязох. Тръгнах към Темин.
По пътя не спирах да бърша сълзите си. Скоро стигнах и отворих вратата.

-Тук съм. - нямаше отговор. - Темин?

-И аз съм тук. - беше на терасата. Отидох при него и се подпрях на перваза. - Цигарка? - подаде ми кутията. Извадих една и я запалих. Дръпнах и издишах дима. - Какво стана?

-А, нищо интересно.

-Сдобрихте ли се?

-Не. - отново дръпнах.

-Ясно.. - загледах се към небето и подпрях глава на рамото на Темин.

- Кога ще се връщаш при него?

-Не знам. - изгасих цигарата и тръгнах към стаята, но Темин ме дръпна към себе си. Вдигна ме и ме сложи на перваза, след това ме прегърна.

-Обичам те.

-И аз те обичам. - погалих главата му и се усмихнах. Той се засмя и надигна глава, като ме погледна.

-Толкова си красива.. - усмихнах се и прибрах кичур коса зад ухото си. - Наистина..

-Благодаря ти. - целунах нослето му и се засмях. Той се усмихна, хвана брадичката ми и сля устните ни. Постепенно задълбочи целувката и ме вдигна на ръце, като влезе в стаята и ме пусна на леглото. Започна да целува врата ми, а след това започна да се спуска надолу.

Събудих се от звука на счупено стъкло. Навън беше тъмно.

-Темин? - слязох в кухнята и го видях на земята. - Какво стана? - той се обърна и ме погледна.

-Станала си.. Счупих една чаша, това е. - клекнах до него и започнах да му помагам със събирането на стъклата.

-На какво мирише? Алкохол ли си пил? - погледнах го. - Темин.

-Не. Тоест, да. Но беше малко.

-Темин, какво има?

-Няма нищо, сладур. - усмихна се леко и се изправи. - Има един.. Спенсър.. Не се забърквай с него.

-Защо? Ще ми кажете ли най-сетне какво му има на този човек? - той излезе на терасата - Темин! - отидох при него - Кажи ми!