Глава 1: Дневникът

242 12 5
                                    

Брайс-Седрик е шестнадесетгодишен тинейджър, гимназист. Той има светло-руса коса, дълга до раменете му. Странното нещо в него е белегът му, който има по рождение и, разбира се, фактът, че е върколак. Той е нещо като лошо момче и често се набърква в неприятности. Егото му е голямо и винаги си мисли, че е "твърде готин за училище". Не харесва светлите цветове, това е и причината да не носи цветни дрехи. Обикновено носи сива тениска или блуза, с черен потник отдолу. Носи износени дънки, единствените панталони, които имаше, тъй като не беше много богат, просто достатъчно. Той имаше само едно материално нещо, което наистина ценеше - неговия приличащ на луна медальон. Значеше толкова много за него... Брайс също така носи много гривни на ръцете си, всичките бяха черни, но все пак уникални по свой си начин. Всичките бяха кожени и той не ги харесваше толкова много.

Сега той просто си вървеше надолу по улицата, докато слънцето отразяваше светлината от неустоимия му синеок поглед. Пред него се разкриха красивите къщички, наредени една до друга на двата тротоара. Разделяше ги една тясна уличка. Тази, по която Брайс ходеше.

По едно време той си извади слънчевите очила и си ги сложи, без това да спира ходенето му. Усмихна се на себе си. Брайс току-що беше приет да започне в ново училище, където приятелката му Дженифър започна по същото време. Тя и семейството й също са върколаци, както и това на Брайс. Той и Дженифър бяха разделени за няколко години и сега навярно ще се съберат отново! Поне на това се надяваше Седрик. Всъщност, той отиваше до къщата на Джени, за да я види, в крайна сметка. Почука на вратата изпълнен с позитивна енергия, с която всъщност Дженифър му влияе. Приятелката му отвори вратата, както русокосият се надяваше и да стане.

- Сед! - извика тя истински щастлива, че го вижда, и го прегърна преди той дори да успее да разбере какво се случва. Джени беше единственият човек, който го наричаше "Сед". Това е галено обръщение от второто му име. Джени го наричаше така, защото те живееха в Уелс, където "Брайс" се превеждаше "амбициозният". Всички живущи там го знаеха, но го наричаха "Брайс" въпреки това, защото, в крайна сметка това му е името... Брайс, разбира се, беше свикнал.

Джени е единственият човек, който го нарича "Сед", защото знаеше, че приятелят й не харесваше цялото си име. Е, всъщност, тя винаги го е наричала така, дори преди той да й каже, че не би искал най-близкия му човек да го нарича "Брайс".

ВЪЛЧИ НРАВ / WOLF TEMPERNơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ