ВЪЛЧИ НРАВ / WOLF TEMPER

Глава 5: Човекът, отварящ очите

За Джени училището беше място, където можеш да изразиш мнението си свободно, без да бъдеш възпиран. В това училище не беше така. Но имаше едно място, където Джени беше сигурна, че ще може да намери приятели и да бъде себе си - столовата. Тя знаеше, че това е единственото място, където учениците могат да общуват неограничено. Научи го от списъка, който г-н Скотбърг им даде. Но сега идеята не беше такава. Джени имаше нужда от някой, който да я разсее от мислите й за Брайс, някой, който само да каже, че е постъпила правилно, или някой, който да й каже, че е постъпила грешно, за да може да се върне и да поправи нещата с единствения човек, който я разбира. С мислите й за Брайс дойдоха и мисли за дневника. Само разговорите с любимия, неговият глас, докосването му... Само тези неща можеха, макар и за малко, да я откъснат от реалността, в която тя е скарана с баща си и е намерила шантава книга, служеща за Бог знае какво. Но сега Джени беше в столовата, трябваше да спре да мисли и да се отпусне (доколкото отпусната можеше да бъде Дженифър Нотърс, разбира се).

Столовата на гимназия Бринтег се разполагаше на първия етаж, до бюфета. Заедно с Джени имаше и други ученици, които искаха да посетят столовата, просто за да си изяснят мислите. Дженифър започна да се оглежда за хора като нея. Но да намери такива беше трудно, понеже повечето бяха футболисти от училищния отбор по ръгби. Най-сетне погледът й се спря на маса, която беше различна от другите. Разговорите на нея очевидно бяха оживени и забавни, учениците на нея изглеждаха доволни от живота, въпреки многото причини да не бъдат. Джени забеляза една двойка - момче прегърнало момиче и няколко момчета насядали около тях. Но чакай - едно от момчетата изглеждаше познато на Джени. Първоначално тя се убеди, че се заблуждава, все пак масата беше далеч от погледа й. Но любопитството й нарастна и тя просто трябваше да знае. Приближи се и наистина я посрещна познато приветливо лице. Това беше Ноа! Той й беше стар приятел от детството, който не мислеше, че ще види отново. Разпозна го лесно, защото не се беше променил особено - тъмнокафявата му коса, която по дължина беше горе-долу като тази на Брайс, но по-къса. Носеше дълга тънка шапка, сива на цвят. Преди години тримата с Брайс бяха приятели, докато Джени не избра Брайс пред Ноа. Той обеща, че няма да й го прости и се премести да учи тук преди 2-3 години. Джени беше забравила тази подробност, но се радваше, че го вижда. Надяваше се той вече да не й се сърди, след като си е намерил половинката. Джени имаше нужда от приятелска подкрепа.