ВЪЛЧИ НРАВ / WOLF TEMPER

Глава 3: Семейни връзки

- Права беше. Сега се вълнувам за първия ден в училище. - каза Брайс на Джени саркастично.

- Сед, в училище си от 5 минути и две момчета вече те мразят. - отговори Джени.

- Не ме мразят, просто ревнуват, че имам най-хубавото момиче в града. - Брайс се опита да целуне приятелката си, но тя се отдръпна.

- Сериозна съм. Трябва да контролираш вълчите си сили или ще разберат, че си различен!

- Добре, ще внимавам, обещавам. Сега може ли да целуна гаджето си?

- Не, не тук. Знаеш, че в елитни училища като това не е позволено. А това важи и за автобуса.

- Стига, да не сме XIV век? - каза Брайс и се приближи до Джени.

- Целувка! Целувка! Целувка! - извика тълпата на Брайс и Джени.

- Може и да не сме XIV век, но тези тук със сигурност не са преживели еволюцията. - изкоментира Дженифър, карайки Седрик да се засмее.

- Джен, известни сме. Какво ще правим? - прошепна той на приятелката си.

- Рапунцел, заради теб ли е този шум? Ще се обадя на родителите ти, момче, спри сега!

Когато Брайс чу това, той веднага се отдръпна от Джени и се засрами. И то не защото мислеше, че е направил нещо грешно, а защото знаеше, че ако звъннат на баща му, в най-добрия случай ще пратят Брайс при социалните. Той можеше да не се разбира с баща си, но това му се струваше по-добре от живот с хора, които не познава. Тълпата започна да освирква двойката, защото е прекъснала удоволвствието й. Въпреки че това не продължи дълго. Както знаем, не забавляваш ли една тълпа, тя лесно губи интерес и се връща към заниманията си.

- Съжалявам за това. - каза Брайс на Джени като разбра, че тя е в лошо настроение заради вниманието, което новите й съученици й оказват.

- Всичко е наред, не си направил нищо. - каза Джени без да поглежда към приятеля си. На лицето й се появи усмивка, но в очите й се виждаше обратното.

- Виж, баща ти каза, че днес имаме работа за вършене. Затова си мислех, че днес трябва да се приберем по-рано.

- Кога започна да ти пука какво казва баща ми? - в този момент Джени дори не се опитваше да изглежда ведра. Фалшивата усмивка на лицето й изчезна и бе заменена със сериозно изражение.