ВЪЛЧИ НРАВ / WOLF TEMPER

Глава 11: Цената на искреността

След известно време Брайс се изправи, но беше доста замаян от удара. Джени се надяваше той да не помни случилото се между него и Адена и сега да е... отново себе си.

- Ъх, какво стана? - попита той, като потърка главата си, след като Джени и Адена му помогнаха да се съвземе.

- Какво? Толкова силно ли те ударих, че забрави къде се намираш? - заяде се Дрю и се приближи да довърши започнатото. Седрик все още не осъзнаваше какво беше станало. Луцифер застана между него и Дрю, за да им попречи да се сбият.

- Разкарай се, евтин гел за коса. В това училище аз командвам. Гледай да не влизаш твърде навътре в огъня. Той изпепелява. - каза Фиър, но Дрю не изглеждаше толкова уплашен.

- Само защото си изплашил няколко човека тук не означава, че си голяма... - Дрю нямаше възможността да си довърши изречението, защото в този момент Луцифер го повали на земята и му направи хватка за предаване.

- Кажи, че се предаваш и ще те оставя. - обърна се към него Фиър, докато държеше ръцете му и ги дърпаше към себе си, опирайки крака си в гърба му. Но Дрю не отговори нищо. От него се чуваха само стенания, които доказваха страданието му. - Не е нужно да си причиняваш това. Извини се на Брайс, обещай, че няма да се мяркаш наоколо повече и мога да те пусна от добро сърце.

- Пусни го! - извика Адена.

- Брат ти е твърдоглаво копеле. Мога да му счупя гръбнака, ако продължа с това, а той не го осъзнава. - отвърна Фиър. Джени избягваше да наблюдава ситуацията, боевете от дни насам й дойдоха в много.

- Добре, добре! - изкрещя Дрю стенейки. - Извинявай, Брайс. - момчето се опита да погледне към Брайс, за да се знае на кого говори. Брайс от своя страна все още беше объркан и не можеше да си спомни защо това момче така искрено му се извинява. - Няма да ме видите наоколо повече. Сега ме пусни, долна откачалке! - последното изречение явно бе отправено към Луцифер. Той се усмихна злобно и отвърна:

- Е, щом ме молиш така мило и възпитано... - след това внезапно пусна ръцете му и Дрю падна по очи на земята. Фиър скръсти ръце. Наистина беше доволен, че разреши спора. На Дрю не му отне много време да се изправи, да избърше кръвта от устната си и да избяга, повличайки и сестра си. За първи път на Луцифер му се случи да го аплодират (случката беше привлякла доста голяма тълпа, която явно беше фен на хубавото кино). Явно човек става голям герой, ако защитава най-известното момче в училище. Айрис, Джени, Брайс, Кевин и дори Зак сега се бяха скупчили около Фиър, за да го поздравят. Но Ноа и сърдитото му изражение стояха отстрани със скръстени ръце.