ВЪЛЧИ НРАВ / WOLF TEMPER

Глава 13: Игра на доверие

A/N: Здравейте, хора. Много време мина... Съжалявам, че не съм обновявала, но е лято, и постоянно съм нанякъде :) Но въпреки това очаквайте 1-2 нови глави другата седмица.

- Тези шибаняци... - въздъхна Брайс, докато гледаше празно в тавана. Той визираше учениците, заключили него, целия му клас и няколко ученици от други класове в столовата. Родителите на всички деца звъняха през пет минути, защото сега беше малко след 21:00.

- Драги ученици, ще отнеме известно време, докато открием извършителите и разберем как е възможно да заключат вратата на столовата отвътре и да избягат. - чу се от тонколоните, инсталирани в столовата.

Беше минало малко повече от половин час, откакто това се случи. Г-н Скотбърг и учителите правеха всичко възможно, за да освободят учениците. Мислеха да викнат полиция, която да разбие вратата, но се оказа, че тя е стоманена и устойчива.

Сега Седрик и приятелите му бяха насядали в кръг и чакаха помощ като всички останали. Е, всички освен Ноа. Той се беше подпрял на прозореца и гледаше измъчено през него. От време на време несигурно докосваше отражението си, след което заплакваше и отдръпваше уплашено ръката си. Сякаш не искаше да повярва на случващото се. Приятелите му знаеха, че не тъгува, защото е заключен. Странни мисли минаваха през главата на Ноа. Гледаше през прозореца, като че гледа през решетки на килия. Чувстваше се откъснат от света. Състоянието му не се беше подобрило от миналия ден, когато бившата му приятелка разбра за неговата тъмна страна. Това бавно го убиваше отвътре.

Джени силно стискаше ръката на Брайс. Знаеше, че това е единственото, което го спира да счупи прозореца (да се опита), да скочи през него и да намери 'Рисовете'. Седрик подозираше, че те са виновни. Приятелката му също, както и повечето присъстващи.

Айрис и Дженифър си отправяха въпросителни погледи за това кой ще отиде да поговори с Ноа. Зак поклащаше главата си според часовника, а Кевин внимателно наблюдаваше ситуацията, за да не пропусне възможност да направи неуместна шега.

- Трябва да им кажем. На Айрис и другите. - прошепна Джени на Брайс. На него не му отне много време да разбере за какво говори тя и вниманието му бързо се отдаде изцяло на нея. - За дневника. Сега е моментът, Сед. Защо иначе Рисовете биха ни заключили?